Барбара Клевърли - Тигър в двореца

Владетелят явно е направил солидна инвестиция при господин Цайс, помисли си Джо, забелязал още два микроскопа върху масата. На черната дъска в единия ъгъл имаше рисунка с тебешир, на която май беше показано кръвообращението в човешкото тяло. Джо се усмихна, представил си, че вижда пред себе си макет на нормалното обкръжение на Лизи от младежките й години.

— Имате половин час — не повече! После продължаваме с научни опити.

— Разбира се, позволявам ви да поговорите с капитан Сандиландс, госпожице Макартър — оповести важно Бахадур. — Ще се върна след малко, понеже самият аз възнамерявам да побеседвам с него. А сега излизам с Джасвант. — Отправи поглед към лесничея, който бе застинал в мълчаливо очакване. — Джасвант е човекът, който се грижи за осигуряването на животните в двореца, капитане — обясни Бахадур. — По негови сведения в местността са се появили крайтове. Никога не съм виждал такава змия. Любопитен съм.

Той избърза пред индиеца и напусна стаята.

— О, порастваме! — възкликна Лизи. — Свиква с новата си длъжност. Така и трябва. В момента е на дванайсет. За мъж раджпут това си е зряла възраст.

— Лизи! Добре ли чух, че спомена крайтове? — притеснен попита Джо. — Не съм специалист, но доколкото знам, това е най-силно отровната змия в Индия! Безопасно ли е? Искам да кажа, редно ли е да го…

— Не си създавай излишни тревоги, Джо! — усмихна се Лизи. — С Джасвант момчето е в пълна безопасност. Старецът е роден в тези планини, един вид абориген, тъй да се каже. Никой не познава околността по-добре от него. Двамата отгледахме малкия в буквалния смисъл на думата. Е, с изненадващи прояви на интерес от страна на майка му или баща му — от дъжд на вятър. Джасвант не би допуснал да му се случи нещо лошо. Живота си дава за него.

— Като онази раджпутска дойка, за която чух? — подметна Джо.

— О, ужасните местни легенди! Аз, да кажем, не съм раждала, така че вероятно нямам право да говоря по въпроса, но все пак мога да твърдя, че също съм готова на доста неща за Бахадур. Познавам го от деня на раждането му. — Погледът й се замъгли, но гласът й продължи отривисто: — Но в крайна сметка той вече порасна и няма търпение всички ние да приемем този факт. Така че да не кажеш, че не съм те предупредила! Макар че, струва ми се, ти си го разбрал още преди мен — заключи с игрив кос поглед.

Вдигна захвърлената манта, сгъна я и я остави настрани, после предложи на госта място върху очукано старо канапе и докато Джо се настаняваше, наля по уиски. „Талискър“, както му показа светкавичен поглед към етикета. Джо понечи да откаже и да си поиска чаша бяло вино, но нима може да устои на „Талискър“ в шотландска чаша?

— Наздраве! — вдигна тя чашата си с галска наздравица.

— Наздраве! — Преди да отпие благоговейно, Джо огледа с наслада бакърената прозирна течност. — Пренасяш се в сенките на Блак Кълинс на остров Скай, а, Лизи?

— Не съвсем — отвърна сухо тя. — Но малцовото си го бива, какво ще кажеш?

— Най-доброто! В Ранипур не мислят за икономии, а?

— Опасявам се, че си прав, Джо. Което противоречи на пословичната ми шотландска пестеливост. Изобилие, екстравагантност — не мога да свикна с това. Е, в този случай нямам нищо против, признавам! И като се замислиш за мизерията и бедността, които съществуват редом с богатствата на тази огромна страна, направо ти настръхва косата. Сигурна съм, че са ти говорили за бедността, нали, Джо? Европейците ги бива да дават акъл. „Това е нещо, на което е по-добре да не обръщаш внимание. Дай си половин година, приятелю, и напълно ще престанеш да я забелязваш. Просяци ли? Какво е това?“ Кретени! Не може да имаш сърце и да не обръщаш внимание на тези клетници! — Замълча, гневът й внезапно стихна. — В интерес на истината трябва да кажа, че Ранипур е едно приятно изключение. Удай е пример за подражание. Той инвестира доста лични средства, за да подобри условията на живот на обикновения човек. Никой не свързва името му с осъдителни разкази за прахосничество. Сигурно си чувал подобни приказки… нали се сещаш… подметнати фрази между махараджи: „Винаги ми е било ужасно трудно да реша с какво да си напълня басейна! Шампанско? Окей, това се подразбира, но какво по-точно — сухо ли, полусухо ли?“ — Лизи се засмя. — Не знам дали е истина, но звучи правдоподобно.

— Дочух, че миналогодишното посрещане на Уелския принц в Ранипур било доста разточително — подметна предпазливо Джо.

— Така и трябва да бъде! Подобно събитие има огромно значение. Престиж, имидж… наречи го както искаш. Всеки от принцовете гледа да надмине останалите по пищност в посрещането и да демонстрира гостоприемство… Едуард бе отрупан с великолепие и зрелищност. Надявам се все пак да го е оценил — заключи презрително накрая. — И да, прав си, Удай вкара електричество в двореца, което означава, че разполага с генератори, от които плъзнаха цели светлинни мрежи, които опасаха целия дворец. Освен другото, предложиха на високия гост и ловни забавления, нали се сещаш: лов на глигани с копие, стрелба по диви патици, надбягвания с камили.