Барбара Клевърли - Тигър в двореца

— Да, и нека ви кажа още нещо. Всички главни действащи лица в тази история имат нещо общо помежду си — Суригаргх. За какво се касае, сър? Мафия?

— Ами да, до голяма степен. Семейни връзки, безскрупулна амбиция, борба за власт, отмъщение… Тези неща не са патент на сицилианците. Мога да ви изброя няколко шотландски клана, които биха били готови на всичко, за да се доберат до раджпутските пари — додаде накрая лукаво.

— Забележката ви не може да ме засегне, сър. Макар и шотландец, аз съм от равнинните гранични райони. Ние гледаме отвисоко на приказките за „дивите планинци“. Но, да, Лизи, тя е Макартър от… бреговете на Лох Ауи, ако не се лъжа. Тя би ви разбрала!

— И е готова на почти всичко, за да защити младия си повереник. По решителност бих я сравнил с онези преизвестни раджпутски дойки… Знаете ли тази история, Сандиландс?

На Джо му се стори познато, но поклати отрицателно глава. Беше му приятно да измъква информация от Клод, да го предизвиква да говори, да преценява възгледите му, съюзниците му.

— Една бурна нощ — подхвана Клод, потъвайки в разказа с неприкрита наслада — в двореца на млад раджпутски принц (всъщност той бил още бебе в люлката си) нахълтал злият му чичо, придружаван от хайка главорези. Чичото имал намерение да убие племенника си и да се възкачи на трона. Дотук нищо необичайно, но следващото действие в драмата е повече от необичайно. За дойката било въпрос на чест да защити пеленачето по единствения начин, който й се сторил възможен. — Направи драматична пауза, силата на познатия разказ продължаваше да му оказва своето въздействие. — Грабнала принца от люлката му и на негово място поставила собственото си бебе. Кръвожадната банда влетяла в стаята и намушкала смъртоносно бебето на жената. Истинският принц бил изведен тайно от двореца и години по-късно, вече пораснал, се върнал в двореца и възвърнал изгубеното си царство. Така че в Раджпутана дойката е на особена почит заради своята вярност.

— Ужасна история, наистина ужасна — пророни Джо. — И да, прав сте, представям си как се разказва на галски език вечерно време около огъня.

Хвърли таен поглед към Клод. В хода на непринудения разговор резидентът му бе предоставил четири — а може би дори пет? — евентуални извършители. Джо проследи как домакинът плясва с ръце, за да поръча да сервират още кафе. Как би могъл да опише настроението му? Повече от спокоен, реши накрая. Въодушевен, празничен. Ами да, все пак току-що е назначен на важна длъжност. И получи ключа от държавната хазна. В главата на Джо се породи смущаваща мисъл: след отстраняването на другите престолонаследници пътеката на Клод към регентството се разчисти и сега той можеше да се наслаждава на подобаваща власт и престиж. Сър Клод и лейди Вивиан? Звучи логично. А после? Губернатор? Вицекрал? Нищо чудно, че резидентът и жена му се тревожат за живота и здравето на юварадж: самият Бахадур е ключът към бляскавото бъдеще на Клод.

У Бахадур вече личеше промяната. Сенките се бяха разсеяли и момчето сияеше, обзето от чудесно настроение.

— Капитан Сандиландс! — възкликна той, щом Джо, придружаван от Клод, пристигна в апартамента на Лизи Макартър в Стария дворец. — Надявах се да ви видя! Кажете, сър, чухте ли добрата новина за мен? — Без да спира да говори, свали тъмнозелената лабораторна манта, която носеше, и я захвърли припряно на пода.

— Да, чух и ви поздравявам с бъдещото ви издигане. Ранипур има късмет с избора на нов владетел — кимна почтително Джо.

— Аз вече изразих моите поздравления пред юварадж — обади се Клод. — Днес наистина е един щастлив ден!

— Хм, ако приключихте с любезностите и общите приказки… — скастри ги набързо Лизи, — има важни неща, които трябва да обсъдя с капитана.

— Да, така е. Благодаря ви, господин Вивиан, задето ескортирахте капитана — подкани го Бахадур. — Няма да ви задържаме повече.

Клод повдигна въпросително вежда към Джо, усмихна се, кимна за довиждане и си тръгна.

— Бахадур, момчето ми, защо и ти не се разкараш за известно време? Изчезвай с Джасвант, става ли? — Лизи кимна към мълчаливия възрастен раджпут, облечен в бозавите одежди на дворцов лесничей, който стоеше в ъгъла на стаята. Бе нетипично дребен и тъмнокож за раджпут, а присъствието му бе толкова ненатрапчиво, че Джо чак се изненада, че човекът е бил в стаята от самото начало.

Джо огледа заринатата в книги стая. До три от стените бяха долепени високи работни маси, а Лизи и повереникът й седяха на високи столове пред отворени книги, стъклени контейнери, витрини с експонати и метални подноси, върху които бяха подредени богат асортимент научни прибори и инструменти.