Барбара Клевърли - Тигър в двореца

— Както прецените, сър — рече Джо. — А ако, след като завършите доклада си, изявите желание лично да го представя на сър Джордж в Симла, мога да ви гарантирам надеждното му пристигане при получателя — додаде невъзмутимо. — Заедно с доклада на господин Вивиан.

Залим наклони глава, поемайки подхвърлената реплика.

— Благодаря. За мен би било удоволствие да се възползвам от услугите ви. А сега да ви предложа чаша чай?

Вратата се отвори и пропусна слуга, натоварен със сребърен чаен поднос. Залим посочи да се настанят на диваните край ниската масичка, за да продължат разговора си. Освободи тримата чиновници и Джо се озова насаме, лице в лице с реалната сила на Ранипур.

Известно време двамата мъже се наблюдаваха над ръбовете на чашите си от майсенски порцелан, после Залим внезапно избухна в смях и остави чашата си на масата.

— Хайде стига сме се дебнали като двойка твърде предпазливи борци на ринга? — подметна той. — Вижте, неофициално съм готов да призная, че сред подробностите около смъртта на двамата синове на Удай има някои противоречиви моменти, но съм убеден, че сър Джордж би насърчавал всички ни да съсредоточим вниманието си върху точката, до която стигнахме, и да не допускаме погледът ни да отплава с водите, минали под моста. А стигнахме до положение, което ми се струва приемливо, дори добре дошло за британците, както и за Ранипур. Съгласен ли сте?

— Съгласен съм — отвърна Джо. — Но кажете, сър, доволен ли сте от перспективите за собственото си бъдеще? Не бихте ли предпочели да изпълнявате ролята на регент в рамките на щата?

Залим си даде вид като че разсъждава над зададения му въпрос.

— Регентството трае едва няколко години, а като човек, който познава Бахадур, мога да ви кажа, Сандиландс, че няма да мине много време, преди той да се освободи от услугите на регентите си. Нали си говорим откровено — говоря с вас така, както бих говорил със сър Джордж. — Кимна лекичко, сякаш удостояваше Джо с почетен губернаторски пост. — Назначенията, както сигурно сте забелязали, бяха по-скоро от козметичен характер. По този начин на Нейно височество Шубхада се гарантира позицията, която желае да заема, а британското правителство, в лицето на неговия представител Вивиан, се чувства част от бъдещето на щата и по този начин остава наш съюзник.

— Но ние сме наясно, че корабът на щата продължава да плава, управляван от все същата уверена ръка? — подметна Джо и широката усмивка на Залим го насърчи да добави: — Но нека ви попитам още нещо, сър — дали в някой момент не сте си помислили, че кормчията всъщност заслужава да е капитан?

Джо притаи дъх. Знаеше, че е отишъл твърде далеч. В първия момент Залим като че се постресна, но бързо се окопити и отвърна спокойно:

— За нас, раджпутите, е несвойствено да си служим с морски метафори, Сандиландс. Бих могъл да отговоря на безочливия ви въпрос с една наша древна поговорка. „Царството на раджпутите е задницата на коня им.“ Моите амбиции винаги са били точно дефинирани. Не ламтя за повече от собственото си седло. Аз съм по-… способен… от брат си в някои аспекти и с готовност предоставям тези си способности в услуга на него и щата. Вярност към владетеля на щата е първата раджпутска добродетел. Моята глава и моята шпага винаги са на негово разположение, а сега, естествено, и на разположение на юварадж. Верността е източник на чест в този живот и на щастие в следващия.

Той млъкна и за момент като че бе изненадан от собствената си откритост.

— Отдавна съм разбрал, че амбицията разяжда. Нашата религия ни учи, че земните богатства в крайна сметка не водят до нищо добро. Сега Удай върви с бързи крачки към края на земния си път и нека ви кажа какво ще се случи, щом настъпи мигът на неговата смърт. Докато издъхва, той ще бъде вдигнат от леглото си и поставен на купчина слама на пода. Той ще поеме последния си дъх така, както е поел първия — в простота, без да взема от света нищо, както не е и донесъл нищо в него.

— А хороскопите, пророчествата — те ще се изпълнят ли?

— Да, прав сте. Те се правят винаги при раждането на дете и никога не грешат. Брат ми с право бе посочен за бъдещ владетел, макар и да бе най-невероятният кандидат за гади, и както бе предречено, той ще бъде наследен от третия си син. Събитията не са в нашите ръце, Сандиландс, напразно се опитваме да извием ръката на Съдбата. Но има и някои… — помълча и въздъхна, — които отказват да приемат разгъването на килима на Фортуна и се опасявам, че ще се наложи да ви помоля да се съгласите на аудиенция с майката на Бишан, Нейно височество номер едно. Тя изяви желание да се види с вас, а не е свикнала да й се отказва каквото и да било. Аз лично ще ви въведа в зенана. Нали сте наясно с нашите обичаи? Покоите на жените се охраняват и никой мъж, освен господаря няма право да влиза при тях.