Барбара Клевърли - Тигър в двореца

Както можеше да се очаква, на излизане от зенана Джо бе посрещнат от навъсения Едгар.

— Ето те и тебе, Сандиландс! А аз вися тук, както виждаш, и се правя на куче пазач — засмя се насила той. — След ден като твоя, Джо, предполагам няма да се впечатлиш, но все пак ще ти кажа, че се радвам, че от тук насетне имаш възможност да отдъхнеш.

Виж, това вече беше изненада! Съпричастието и съчувствието не бяха сред отличителните качества на Едгар.

— Е, разбира се, официално ти не си тук по работа. Това ми е ясно — промърмори той. — Поръчах да ни сервират вечеря в апартамента на Колин — само за нас тримата, — така че ще можем да прекараме вечерта в планове за лова на тигъра. Колин е пристигнал няколко дни по-рано, така че е успял да проучи някои неща. Ще ни запознае с плана си, ще раздаде задачите, ще провери арсенала…

На Джо му стана приятно да види как едрото туловище на Едгар пърха в сладостно очакване. Това беше неговият свят: лежерна и спокойна, но посветена на конкретна цел вечер, прекарана сред хора като него, които си разбират от занаята и го вършат с жар. В крайна сметка излизаше, че сърцето му е хвърлено в казармите, а не в бордеите.

— Успя ли да си поговориш добре с Нейно височество номер едно? — попита небрежно Едгар, щом се отдалечиха на прилично разстояние от зенана.

— Невероятно, но разговорът ни приличаше по-скоро на елегантен флирт.

— Тя обича да си намира забавления — смръщи чело Едгар. — Приятно й е да прави на глупаци наивни млади англичани. Но ти не я подценявай. Не можеш да я видиш в сенките зад онзи неин параван, но той винаги е стратегически поставен така, че ти да си на достатъчно разстояние, че да се пържиш директно на слънцето. За да може тя да те вижда добре! Да следи всяко твое изражение!

— Да, това го схванах. Смятам да въведа тази практика и в тайната полицейска работа, като се прибера у дома. За нас също би било полезно да улавяме всяко изражение.

— Какво искаше от теб? Освен възможността да прецени мъжките ти качества?

— Каквото искат всички: да разбера кой е убил сина й и да й прошепна името на убиеца.

— А откри ли нещо интересно?

— Установих, че Бишан доста я е разочаровал като първороден син. Не е обръщал достатъчно внимание на жена си и не е оставил поколение.

— Това и аз можех да ти го кажа! Всъщност мисля, че го направих. От време на време му избиваше чивията. Носеха се слухове, че си падал по момчета, но не мисля, че има доказателства. Бих го нарекъл по-скоро безполов.

Джо беше готов да приеме оценката на Едгар за сексуалната ориентация на Бишан за надеждна и професионална.

— Не е голяма загуба! — додаде Едгар в тона на сър Джордж. — Майка му го оплаква, ама май е единствената.

— Бил е доста различен по характер от брат си Притви, а?

— Все пак не забравяй, че не са съвсем братя — имат общ баща. И да, Притви наистина беше далеч по-приятен и мил. Разбираше се с баща си далеч по-добре. Може да се каже, че баща му му имаше доверие. Симпатичен, чаровен, обичаше да си пийва, но в рамките на разумното. Плейбой. Маделин не беше първата му изгора, но определено беше последната. Беше очевидно, че е хлътнал до ушите по нея… Но като се изключи това, беше наистина умняга. Щеше да ти хареса.

Щом излязоха от двореца, Едгар спря и посочи напред.

— Но тази вечер забрави всичко това. Бунгалото на Колин се намира ей там, на половин миля по северния бряг на Дългото езеро. Видя ли го?

Тръгнаха по утъпкана крайбрежна пътека, под благотворната сянка на надвиснали върби, доволни да вдъхнат по-хладния въздух, надигащ се откъм водата. Слънцето се бе скрило зад хребета на Аравалите и сега небето приличаше на обърната с дъното нагоре медна купа, която се отразяваше във водите на езерото. Няколко птици, водни кокошки, доколкото можеше да прецени по движенията им, се плъзгаха по излъсканата повърхност, но иначе не се чуваше нито звук. Две сиви чапли с отпуснати криле стърчаха в плиткото, застиналите им силуети подчертаваха мъртвешката тишина. Имаше още час-два, докато заприиждат животните, сключили крехко временно примирие за времето на водопоя, идващо с падането на нощта. Джо забеляза в езерото малка лодка, която приближаваше брега. На греблата седеше индиец, но другата фигура бе забулена в сенките.

— Нейно височество номер три — изкоментира Едгар, проследил погледа му. — Тя е страстен рибар. Всъщност обича всички видове лов. Тя е достоен регент за младия Бахадур. Ще му даде добър пример и вероятно ще бъде предизвикателство за него! Ще ми се да видя как изтръгва момъка от влиянието на онази негова бавачка. Само му тъпче главата с подчинени изречения, бунсенови горелки и Платонови възгледи. А малкият има нужда от малко опит в реалния живот!