Джо долови в тона му нотки на неодобрение.
— Не постъпват ли правилно, Колин?
— Нека да се изразя така — лично аз бих действал по друг начин. Бих отишъл тихомълком с Едгар — не бих взел дори теб, Джо! — и шепа отбрани носачи. Така спокойно, без бързане, щяхме да си свършим работата като хората. Най-сигурният начин да убиеш тигър е да локализираш плячката му — което не е никак трудно, когато разполагаш с козел или млад бивол. Тръгваш по следата и не мърдаш оттам, докато не се върне на другия ден да си дояде. Е, невинаги всичко минава според плана — тигрите са умни, сетивата им са около десет пъти по-развити от нашите. Човек трябва да влезе в джунглата с нагласата, че тигърът преследва него и че е доста по-изкусен в това.
— Звучи ужасяващо! — рече Джо и потръпна.
— Наистина би могло да е. Нека ти кажа и най-страшното — когато си сам в джунглата срещу човекоядец, сетивата ти подсказват, че той е близо и следваш дирите му… изведнъж се озоваваш насред камънак и осъзнаваш, че си вървял в кръг, защото се озоваваш пред собствените си следи. А върху тях е минал тигърът. И е зад теб.
— Предпочитам метода на махараджата — рече Джо. — Стотина слона и отряд тежковъоръжени ловци.
Колин свъси чело.
— Противоестествено е да се опитваш да извършиш нещо, което би трябвало да е фина хирургическа операция, с пълното въоръжение на кралската ловна дружина. Слоновете вече са приготвени и изпратени в джунглата. С тях е цялото оборудване и провизии. А в момента, Джо, сигурно полагат нежно куфара с оръжията ти в палатката! Заедно с кошницата с лакомства. Ние ще пътуваме с коли или коне — избирай. Ще се срещнем със слоновете на една-две мили от мястото, където според мен се крие тигърът.
— Ще лагеруваме там! — попита Джо. — В джунглата?
Колин се засмя.
— Едгар, не спомена ли, че твоят приятел е оцелял четири години на фронта? След влажните и кални землянки на Фландрия, Джо, мисля, че тук няма да има от какво да се оплачеш! Собствена палатка, готвачи и прислуга на разположение, никой не те обстрелва. Свикнали са да организират подобни спектакли. Лично вицекралят понякога прекарва седмица по тези места — през март, между ангажиментите си в Делхи и Симла.
Залови се да чертае на картата.
— А сега, моля за внимание. Това тук е нещо като фуния, обърната с широкия край на запад.
— Клисура ли? — попита Джо.
— Да. По-скоро тясна долина на един хвърлей място и от трите села. От хълма извира поточе, което я пресича точно по средата, като постепенно се превръща в река, широка… към сто и петдесет ярда 49. Бреговете й са стръмни и от север, и от юг. Дълга е общо около миля, обградена с плътна стена от високи треви и от двете страни. Слонска трева, която на места надхвърля два пъти човешки бой. Тигърът си е избрал добро скривалище. Зад тревата започват дървета. Плътна стена. Ето тук, в тесния източен край на клисурата, където широчината й е двайсетина ярда, не повече, има нещо като скален перваз с козирка точно край един вир. Според мен тигърът е устроил леговището си именно там. Тигрите не са по жегата — те обичат да има къде да се охладят, да се изкъпят. Като всички впрочем. За тях водата е от жизнена важност. Знам за тигри, влачили плячката си огромни разстояния, за да се напият с вода, преди да се нахранят. Тръгнах по следите на нашия приятел от тази долина, но се наложи да прекъсна, защото взе да мръква. Както и да е, готов съм да се обзаложа, че леговището й е точно там. На хвърлей място от селата. Тя чува кога извеждат биволите на паша, чува как жените си подвикват една на друга из полето, чува детската глъчка.
— Виж, Колин, според мен слонове, натикани на такова тясно пространство, няма да са от полза — подметна Едгар.
— Прав си, няма. Мислех да ги настигнем в бивака, да се подивим на украсите им, да излезем да пояздим, за да впечатлим Джо, да го снимаме как управлява горе от седлото — да има какво да показва на приятелите си у дома. После да ги вържем и да продължим пеш.
Посочи горичката покрай долината.
— На определени дърветата съм завързал мачани. Това е дървена платформа за стрелба, Джо. Доста над възможностите за скок на тигър, осигурява надеждно прикритие. Мъжете с тъпаните ще са тук… тук… и тук… като покриват и двете страни на долината, включително тесния край. Ще тръгнат на достатъчно голямо разстояние от пушките и ще напредват бавно, като вдигат нетърпима врява!
Изгледа ги един по един многозначително и продължи.
— Сигурен съм и двамата разбирате, че този излет има и политически аспект, с който трябва да се примирим. В този смисъл разположението на участниците е деликатна материя. Поставих Бахадур на първото дърво ей тук, най-близо до бърлогата, така че новият престолонаследник да може да произведе първия изстрел, когато тигрицата, притеснена от шума, тръгне да търси път за бягство през долината. Шубхада е на същата платформа. Тя е добър стрелец и е изключително хладнокръвна. Бахадур няма да се чувства под нечия опека и закрила в компанията на жена, но в същото време тя ненатрапчиво ще се грижи за неговата безопасност — в това можете да сте сигурни.
Читать дальше