Барбара Клевърли - Тигър в двореца

На вратата се почука лекичко. Джо въздъхна и уви една кърпа около кръста си. Изчака, готов да види Говинд, дошъл да провери дали сахиб има всичко необходимо. Почука се пак. Джо изруга под мустак и отиде да отвори. Облъхна го нежна миризма, в следващия миг Маделин се пъхна под ръката му и застана в центъра на стаята. Изглеждаше превъзбудена и целеустремена, държеше в ръката си голям кафяв пощенски плик. Джо изсумтя.

— Взех го! Нали ти казах, че ще го направя! Но ти не ме слушаше, нали, Джо?

— Господи, Маделин! Какво е това? Твоят „билет за заминаване“ ли? Нали така го нарече? Ето, виждаш ли, че съм те слушал в крайна сметка. Това ли е? Казвай бързо и изчезвай, става ли? И без това вече опетни безвъзвратно репутацията ми!

Маделин се облещи.

— Твоята репутация! Джо, ти пищиш по-силно от девица в съблекалнята на „Блек Сокс“! Никой не ме проследи дотук. Много внимавах. И мисля, че ще се заинтересуваш от това, което нося.

Тя му подаде плика с блеснал поглед. Ненавиждайки се заради любопитството си, Джо отвори плика и извади няколко напечатани юридически документа. Трябваше му известно време, докато разбере какво всъщност държи в ръката си, но когато осъзна значението на тези документи, се отпусна тежко на ръба на леглото и стисна плика с влажната си ръка.

— По дяволите, Маделин!

— И аз си помислих, че ще се впечатлиш!

Безмълвно прелисти тестето документи, пресмятайки наум.

— Един милион? Правилно ли съм разбрал? Облигации, акции и нотариални актове на стойност един милион долара?! Както изглежда, договорени моментално. И така… въпросът е — имам ли желание да разбера как си се сдобила с тях?

— Е, след като се интересуваш толкова любезно, ще ти кажа! Махараджата ми ги връчи днес следобед. Мисля, че иска да ме купи, за да се измета от тук.

— А ти какво му предложи да направиш в замяна?

— По-скоро предложението ми за това, което няма да правя, събуди интереса му. Именно това го предразположи да развърже кесията си! — ухили се тя.

Остави невярващия Джо да разлисти още веднъж документите, а през това време наля по чаша тоник за двамата. Подаде едната чаша на Джо и се настани до него. Приповдигнатото й настроение беше заразително.

— Нека позная… обещала си му да не разкриваш какви ги е вършил Притви в Щатите, при това, както започвам да си мисля, с благословията на баща си?

Тя го погледна с нескрита изненада.

— Ама как… всъщност да… позна почти напълно. Кажи ми — наистина ли толкова добре напасваш всичко?

— Да се върнем по към началото, съгласна? Питам се, с какво по-точно се е занимавал Притви в онзи затънтен американски юг… Тексас ли беше…? Нали там сте се запознали? Като гледам всичко това, май започвам да си представям.

— Той беше във Флорида — кимна тя. — Знаеш ли къде се намира Флорида, Джо?

— Горе-долу. Продължавай.

— Беше изпратен в Щатите като представител на баща си. Финансов агент. В Ранипур нещата от години не вървяха много добре. — Замълча. Вероятно се питаше доколко да го въвлече в кухнята на нещата.

— Това и сам го разбрах — насърчи я той. — Години суша, спад в рудодобива, спад в доходоносните търговски пътища, обезлюдяване, високи данъци, насилствено замесване във войната в Европа… Да продължавам ли? Белезите си съществуват, стига да има кой да ги разчете. В други времена биха вдигнали оръжие срещу съседни щати под някакъв претекст или дори без претекст и просто биха плячкосали богатствата им, но това вече не е вариант, позволен от раджа. А уликите, които сочат, че ковчежетата са празни, са недовършените проекти и преднамерено пищните екстравагантности — въздух под налягане за прикриване на истинското състояние на Ранипур.

— Трудно може да те излъже човек, а? — промърмори тя. — Да, правилно си се досетил. Те осребриха скъпоценностите си и Притви дойде в Щатите — през Париж, Швейцария и Амстердам, — за да инвестира в бъдещето. Решиха, че вместо да седят и да гледат как последните им запаси се стопяват от година на година, докато хазната съвсем пресъхне, ще инвестират и ще имат възвръщаемост на парите си. И се получи, Джо! Тези хора притежават Флорида!

— Притежават Флорида ли? Това добре ли е?

— Притви се интересуваше от голф и поло — въздъхна Маделин. — Именно това привлече интереса му нататък. Той разсъждаваше така — това, което е интересно за мен, ще привлече интереса и на другите. Американците се избиваха да си вземат отпуски… започнаха да прииждат чуждестранни туристи. Изведнъж пазарът на недвижими имоти пощуря! Хората купуваха мангрови тресавища на закуска и ги продаваха като парцели преди следобедния чай. Петдесет пъти по-скъпо! Притви се намести в схемата в самото начало. И се справи блестящо.