Барбара Клевърли - Тигър в двореца

— Спокойно, Джо, няма да крещя и да се тръшкам, нито ще хукна да гоня някого с касапски нож.

Той преглътна и понечи да отвори уста, но размисли и отвърна поглед. После, припомнил си предупреждението на Лоис, че тук и стените имат уши, прилепи главата си до главата на Маделин. През къдриците й, ухаещи на крем, прошепна:

— Убити са по заповед на Удай Сингх. Техният баща.

Изпаднала в шок, Маделин се тресеше неудържимо. Джо я придърпа към себе си, за да й помогне да се поокопити. Можеше да си представи какво й е — целият й свят се бе преобърнал с главата надолу и сега тя нямаше друг избор, освен да поеме на принудително пътешествие из мрачните коридори на дворцовите интриги. Трябваше й време.

— Е, добре, Джо — рече накрая успокоена. — Готова съм да го приема… до известна степен. Но искам да ми обясниш — защо?

— Ще ти кажа, но не забравяй, че това са само предположения. Все пак съм в двореца от…

— Говори, Джо!

— Народът нарича Удай „бапа“ — подхвана простичко Джо. — Ето ти го отговора. Махараджата е баща на племето и това е най-важната роля в живота му. Преди около два месеца разбира, че е болен от смъртоносна болест. Какво прави един умиращ човек — разтребва къщата си и слага всичко в ред. Първата му грижа е оцеляването на Ранипур. Няма никакви съмнения, че най-големият му син би бил пагубен владетел, който няма да успее да предаде трона на своите деца, понеже няма такива и няма никаква надежда да се сдобие с наследник. Според мен е погледнал тримата си синове и е решил, че третият, Бахадур, е почти идеален за тази работа — по-скоро би бил идеален, ако бе законен. Но, така или иначе, е възможно да заеме престола. Всички го харесват, той е способно хлапе и изборът ще удовлетвори британците, които Удай цени като верни съюзници в тежки времена. В крайна сметка те способстват за запазването на автономността на индийските княжества и в този смисъл политиката на Ранипур и на империята трябва да се развива в синхрон.

Скоро след като разбира, че наближава смъртният му час, той изготвя завещание. По-скоро документ, с който обявява своя наследник — но го нарича завещание. До днес документът е бил оставен без дата. Разполагам с копие от него. В това завещание за наследник е обявен Бахадур. Така че знаем, че планът му е бил такъв още преди смъртта на Бишан и Притви. Но го е държал в тайна. От собствения си опит, бидейки избран за юварадж, той е бил наясно, че има голяма вероятност от кръвопролития. Ако бяха надушили намеренията на баща си, двамата му големи синове щяха да вземат мерки, за да променят хода на събитията.

— Я чакай малко! Замълчи! „Да променят хода на събитията“! Какво намекваш, по дяволите! Един от тези „големи синове“ беше мой съпруг, за бога! Да не би да твърдиш, че Удай е очаквал Притви да изведе братята си да пояздят, като някой Лефти Луи или Ал Капоне? — Тя го блъсна гневно.

— Нямам честта да познавам тези господа, но доколкото мога да схвана мисълта ти — да, точно това намеквам. Но не стреляй по детектива, Маделин! Просто се опитвам да разбера накъде шават змиите в тоя змиярник. В крайна сметка Удай е познавал синовете си. А що се отнася до Притви, познавал го е отпреди теб. Според брат ти той е бил „истински раджпут“, което означава, че е твърде вероятно да е решил да се справи с нежелания престолонаследник по раджпутски. Удай е взел решение за Бахадур и е отстранил — поне така предполагам — потенциалните препятствия, които биха могли да попречат на момчето да се възкачи на трона.

— Но Удай се разбираше чудесно с Притви. Миналата година го изпрати в Щатите като свой представител… Имаше му доверие… Притви беше почти сигурен, че той ще заеме мястото на баща си върху гади.

— Да. И след като видях част от уликите тази вечер — Джо потупа плика, — бих казал, че това е достоверна картина на ситуацията в момента. — Той замълча, не знаеше как да продължи.

— След което на сцената се появих аз — горчиво отрони тя. — Това ли не изрече на глас? Чрез брака си с мен Притви де факто си е пресякъл пътя като претендент… Отнел си е всички шансове.

— Опасявам се, че да. Ако ти беше родила дете, то нямаше да се счита за наследник на баща си. А Притви е отказвал да има втора жена. Това вероятно е поставило помежду им непреодолима пропаст.

— Вярно, от време на време помежду им имаше спречквания — призна тя. — Притви се палеше лесно. Значи аз съм подписала смъртната присъда на съпруга си… Това ли се опитваш да ми кажеш?