Барбара Клевърли - Тигър в двореца

Той кимна. В следващия миг тя се хвърли в обятията му и се разрида горко, а Джо едва успя да си остави чашата.

— Боже, каква съм глупачка! — хлипаше тя. — А се мислех за много умна! „Дай ми дължимото и няма да кажа никому за долните ти финансови спекулации!“ Все едно дете да размахва юмрук пред мечка гризли. — Тя повдигна крайчеца на кърпата му и си изтри очите. — И сега вече съм мишена, нали, Джо? Отгоре на всичко, изложих на опасност и теб, идвайки тук! Хайде да обмислим трезво ситуацията. Ако Удай — доколкото разбирам, това „ако“ си остава — стои зад всичко, не го е направил сам. О, нямам предвид само хората, които са подменили пантерата и са прерязали кабела. Искам да кажа, че е бил в основата на стратегическите етапи. Аджит Сингх и хората му със сигурност са били на върха на копието — изпълнителният отряд, ако мога така да се изразя. Освен това обаче си мисля…

— Залим?

Маделин кимна.

— Но не забравям и Бахадур, проклет да е! Повярвай ми — не го забравям нито за миг!

Джо въздъхна. Отиде до вратата и дръпна резето, поизгаси някоя и друга лампа, после се върна и седна на леглото до Маделин.

— И така, като отчетем фактори като настоящия владетел, бъдещия владетел, министър-председателя и шефа на полицията плюс дворцовата гвардия, плюс това, че никой от тях няма да ни пусне да си вървим и да позволи да се разприказваме, може да се каже, че сериозно сме загазили — отбеляза Джо. — Самолетите ти изведнъж започнаха да ми се струват доста примамлива перспектива. Искам да те питам нещо — ако трябваше да заминеш, накъде би се отправила?

Беше почти сигурен, че тя няма да му разкрие истинските си планове, но си струваше да опита.

— До Делхи се стига лесно. Но може би е по-добре да се избягват посрещачи на летището. Тези самолети могат да кацнат почти навсякъде, където има твърда земя. Едно шосе е достатъчно. Просто си избираш равно местенце и готово.

— И продължаваш с влак? После се прекачваш на параход? Бомбай? Мадрас? Калкута?

Никое от тези имена не предизвика реакция по лицето на Маделин.

— Аха, защо не — отвърна уклончиво.

— Значи остава само да намерим начин да прекараме нощта — подхвана Джо.

Тя посегна да го хване за ръката и се извърна към него с лице, разнежено от нещо, което на мъждивата светлина можеше да мине за дълбоки чувства. Но със същия успех би могло да бъде и жал или дори нужда.

— Джо… бих могла… бихме могли…

Колебание у Маделин?!

Той я погали по блесналата коса, прегърна я и я притисна към себе си, за да й вдъхне малко спокойствие, от което предполагаше, че има крещяща нужда.

— Май ще е по-добре пак да прекараш нощта тук — рече нежно. — Мой ред е да спя на дивана.

Джо пристигна рано край слонската порта, като преди това закуси набързо, докато Говинд му стегне багажа. Двамата с Маделин се постараха да заличат възможно най-убедително всички следи от нейното присъствие в апартамента му с френетична десетминутна офанзива преди изгрев-слънце.

— Да не повярва човек колко добре се спи с половината Маями под главата! — ухили се тя и измъкна плика изпод възглавницата си, веднага, след което го пъхна в пазвата си. Пристегна колана си повече от обичайното, за да не изпаднат документите. — Доскоро, Джо. Ще се видим в джунглата.

— Какво? И ти ли идваш? То заприлича на екскурзионно летуване!

— Нали не си мислел, че ще е само за мъже, а? Осем джентълмени в бархетни сака, които си разправят забавни ловни истории на чашка ангостура битер 52? Съжалявам, Джо, но на всички ни бе показано ясно, че е препоръчително да присъстваме. Предполагам искат да разчистим двореца за няколко дни. Честно казано, предпочитам да рискувам с дивите тигри, вместо с дворцовите. Чувствам се в по-голяма безопасност сред змиите и скорпионите — честно! Мисля, че Лоис и Лизи няма да дойдат, защото са против да се застрелват животни, но всички останали ще присъстват.

И ето че хората започнаха да прииждат в двора. Някои бяха нетърпеливи и превъзбудени, други летаргични, дори отегчени. Слугите получаваха последни инструкции, тук-там някой изтичваше до двореца да вземе нещо забравено. Хората се разпределиха според колите, с които щяха да пътуват. Пътуването щеше да отнеме около два часа и всеки се молеше да не му се падне да споделя един автомобил с Аджит Сингх.

Джо стоеше леко встрани и се наслаждаваше на прозорливостта на Колин по отношение на планирането. Целият багаж за бивака, който включваше и железни контейнери с питейна вода, бе изпратен няколко дни предварително с камили и волски каруци. Сега между колите оставаше да се разпределят само десетимата от ловната дружинка и техният личен багаж. Нищо не беше оставено на случайността, бе помислено дори за разпределението на местата. Във всяка кола щяха да се возят по трима пътници и един униформен шофьор. Колин с лекота насочваше гостите към местата им, глух за всякакви възражения. С първата кола, ролс-ройс, тръгнаха Бахадур, Едгар и Аджит Сингх; във втората, хиспано-суиза, където бяха разпределени Маделин, Стюарт и сър Хектор, настроението далеч не беше толкова приповдигнато, а докторът категорично отказа да се раздели с медицинската си чанта и настоя тя да пътува с него.