Барбара Клевърли - Тигър в двореца

Бахадур също се радваше на възможността да бъде в компанията на мъже, на които се възхищава, и макар да не бе съвсем наясно със своето положение сред тях, другарите му красноречиво му показваха чрез разговорите си, че са се събрали тук, на осветената поляна, далеч от цивилизацията, за нещо възвишено и неотложно. Никой не намираше за нужно да напомня на юварадж, че времето за лягане отдавна е минало, така че той остана да слуша в захлас историите, докато накрая не повика личния си слуга, пред когото обяви желанието си да се оттегли, препоръчвайки на останалите да последват примера му.

След дългия горещ ден повечето от тях използваха думите му, за да оправдаят собственото си оттегляне. Така че всички, след многократни пожелания за лека нощ, се бяха прибрали по палатките си, намирайки пътя си на мъждивата светлина на гаснещия огън и факлите на нощната стража. Джо остана буден още доста дълго, заслушан в нощните звуци откъм гората и в приглушеното шумолене на бивака, подготвящ се за сън. Усмихна се, чул как докторът, заел отсрещната палатка, си прави шумна гаргара, а после, след пронизителен финален взрив, се кротва в леглото. Вдясно се намираше палатката на Бахадур, притисната между Джо и Колин от двете страни и Аджит Сингх — отпред. Малкият се суетя доста дълго, след като си легна, приказва нещо със слугата си, дори няколко пъти го изпраща за едно-друго до палатката с провизиите. Съдейки по сподавения смях, изригнал при завръщането на слугата, Джо се досети, че малкият си е донесъл тайничко от личните запаси любим швейцарски шоколад. Усмихна се снизходително.

Последните приглушени прозявки и проскърцвания постепенно стихнаха и Джо най-сетне се почувства единственият буден в бивака. Обичаше това усещане. Лежеше гол, без да се избърше след бързата вана, на походното легло — подобрен вариант с мек дюшек с памучна тапицерия отгоре. Беше нащрек и в готовност. До слуха му достигаше крякането на жаби откъм езерото и самотният вой на заблуден чакал. Около завзетата от хората поляна крадешком се промъкваха нощни твари, тук-там изпукваше съчка. Беше странно, че след цялата лежерна празничност на вечерта се чувстваше толкова напрегнат. Всеки път, щом се опиташе да идентифицира причината за безпокойството си, стигаше до една и съща мисъл: в трескавото си желание да намери решение бе нарушил първото от основните си правила. Бе направил и дори споделил с друг човек заключение, преди да са налице всички необходими доказателства. Подозрението му за ролята на Удай Сингх в убийството на синовете му не бе нищо повече от възмутителна и скандална хипотеза! В крайна сметка става въпрос за Индия през ХХ век, а не за Турция през XV век с всичките й дивашки кръвопускания, съпътствали кончината на всеки султан. Тук властваше Британската, а не Османската империя. Действа прибързано и сега не му оставаше друго, освен да се надява, че Маделин ще прояви достатъчно здрав разум и няма да сподели с друг хипотезите, които Джо изложи пред нея. Тя и бездруго май не му повярва изцяло, рече си той с надежда.

Ами ако предположението му се окаже погрешно — както между впрочем вече започваше да си мисли, — как ще се отрази това на безопасността на Бахадур? „Бахадур, приятелю, добре ли си?“, запита се наум. Освен това му беше любопитно дали Колин, Едгар и Аджит също са будни. „Бдителност до дупка, Сандиландс!“, рече си, припомнил си една подобна нощ на пост в Паникхат. Разсъждавайки върху тези неща, постепенно се отнесе и заспа.

Събуди се посред нощ, наострил уши. Звукът, който го събуди — откъде идва? В първия миг се уплаши да не би Маделин съвсем да си е загубила ума и да е решила да го посети, но никой не отметна покривалото на палатката му. В следващия миг Джо беше скочил на крака, навлякъл халата си и стоеше пред палатката на Бахадур. Заслуша се напрегнато и бе готов да се закълне, че странният звук, който чу, бе кикотът на момчето.

— Бахадур! Сър! Джо Сандиландс е. Всичко наред ли е? — попита той шепнешком.

— Джо? Естествено. Връщай се в леглото! Сутринта има много да ти разправям. Когато капанът ми щракне, ще ме наричаш Бахадур Великия ловец! — Последва нова порция сподавен смях и Джо се промъкна обратно в палатката си.

Когато късно на следващата сутрин Бахадур се измъкна от палатката си, изглеждаше унил и потиснат и избягваше погледа на Джо. Всъщност на всички. Присъедини се към тях на масата, като поздрави любезно, но като че не му се приказваше много-много. Джо би отдал неразположението на момчето на преяждане с шоколад, но Бахадур се нахвърли с апетит на закуската. Щом Колин ги събра за последно доуточняване преди началото на лова, момчето все пак се поободри.