Барбара Клевърли - Тигър в двореца

Над джунглата бе надвиснала необичайна тишина. Някъде в далечината изрева слон, група лангури, които посрещнаха качването на Джо на дървото им с шумен протест, се бяха успокоили и тихичко се пощеха. Той напрегна слух да чуе думкане на тъпани. Да не би Колин да има проблеми с групата селяни, нетърпеливи да разчистят сметките си с тигрицата?

Погледна си часовника и установи, че е на дървото едва от половин час.

Приближи стадо замбари, едно от животните, явно притеснено от нещо, внезапно подскочи и навири опашка, при което цялото стадо хукна презглава през долината. Някъде вдясно от Джо се чу предупредителен крясък — дали беше маймуна? Лангурите по високите клони на дървото му прекъснаха заниманията си. Изпружиха шии и си заподвикваха, след малко решиха, че няма причина за притеснение и продължиха да се пощят взаимно.

Джо беше наясно, че Колин неведнъж е стоял качен по дърветата, без удобството на платформа, и е дебнел тигъра часове наред. Веднъж даже при проливен дъжд в Хималаите изпаднал в сложна ситуация и се наложило да го спасяват, като на сутринта едва го свалили от дървото, целия вкочанен. Джо бе заел поста си едва преди час и разполагаше с удобна платформа и стълба, която да използва в случай на нужда. Внезапно го обзе почти непреодолимо желание да слезе да се изпикае и да запали цигара.

Продължителният вой на ловджийски рог освободи напрежението. Началото на лова бе дадено. Спектакълът, режисиран от Колин, започна. В далечината се чуваха гласове, ритмично тропаха тояги, след малко забиха и тъпаните. Мъжете напредваха бавно от трите страни на фуниевидната клисура и сцената бе готова да посрещне звездата на представлението. Сърцето на Джо заби лудо. Тигрицата сигурно бе чула още първия рог и най-вероятно вече тичаше към отворения край на долината и към свободата си. Без да откъсва поглед от речното корито, Джо започна да брои минутите. Освен ако не е решила да се втурне по стръмния склон вляво от дървото на Бахадур, тя би трябвало да се появи всеки миг. Джо наостри уши в очакване да чуе изстрели отдясно. Минутите се нижеха, думкането се чуваше все по-силно, но изстрели нямаше. Нищо от Бахадур? Нищо от Аджит Сингх?

— О, боже! — изруга Джо под мустак. — Капанът е празен! Тя не е тук! И утре ще трябва да повторим цялата процедура… а може би и вдругиден!

Вниманието му привлече единичен изстрел откъм позицията на Клод. Долови движение. Зачака, оглеждайки периметъра си.

И я видя — точно там, където очакваше. Силуетът й се очертаваше ясно върху голото петно, където се бе концентрирал погледът му. Стоеше неподвижно и внимателно обдушваше въздуха. Беше огромна, с лъскава червеникаво-златиста козина на черни ивици, която блестеше на яркото слънце. Абсолютно прекрасна. Маймуните над главата му нададоха предупредителни крясъци за приближаването на тигър и започнаха да се мятат из клоните, обзети от ужас и страх. Едгар стреля и тигрицата се вдигна на задните си лапи с възмутено ръмжене. Очевидно невредима, се завъртя и изчезна във високата трева. Дали е ранена? Или Едгар пропусна? Изстрелът му беше отстрани. Лесна мишена, но когато човек стреля на месо, уцелва трудно. Джо проследи олюляващата се трева и си даде сметка, че звярът приближава към неговото дърво. Преглътна нервно и проследи бързото движение напред.

Спомни си съвета на Колин: „Цели се във врата. В главата няма смисъл. По-трудно е, пък и тигрите често преживяват рана в главата. Куршум в гърлото е смъртоносен.“ Но как да застреляш тигър в гърлото, след като си толкова високо над главата му, а той тича право насреща ти! По законите на геометрията, колкото повече се приближаваше тигрицата, толкова по-невъзможно беше да бъде уцелена във врата. Със свито сърце си даде сметка, че колкото и да е невероятно, явно всички останали са пропуснали шанса си и сега всичко зависи от него. Стиснал здраво пушката си, зачака. Инстинкт, правилна преценка, късмет — всичко имаше значение. Внезапно тя изскочи от тревата и оголи врата си в продължение на цяла крачка. Джо дръпна спусъка. Стремителният й полет секна рязко и тя застина, втренчена в него, а лицето й — бе готов да се закълне — бе разтеглено в лека усмивка. В следващия момент се строполи на земята.

Движение под дървото на Едгар му подсказа, че приятелят му вече тича към плячката. Джо също слезе, все още стиснал здраво пушката, в него бушуваха разнородни емоции, но на повърхността като че изплува нещо, което най-точно би могъл да определи като въодушевление. Както ги беше учил Колин, Джо взе камък от земята и го хвърли по туловището, за да провери за признаци на живот. Изглеждаше му доста подло, но явно бяха познати случаи на уж мъртви тигри, скачали на крака при приближаването на неопитен ловец, за да го сграбчат за гърлото. Животното не помръдна, затова Джо премина към следващия тест. Дръпна го за опашката и след като пак не последва реакция, размаха победоносно пушката си към приближаващия Едгар.