Барбара Клевърли - Тигър в двореца

— На около стотина ярда оттук — Едгар вдигна ръка на юг, — на една поляна ей там, има нещо като палатков град. А слоновете са оградени край езерото. Освен това не е само заради тигъра и ти го знаеш много добре! Цялата дандания е заради нас, европейците, за да ни осигурят забавление. Навръх всичките си грижи, Удай се постара да ни даде възможност да се откъснем от ада, в който попаднахме. Това е съвсем обичаен жест на любезност от страна на владетеля и би било чудесно да престанеш да душиш и да разпитваш, ами да си гледаш кефа. Защо не вземеш Колин да те разходи със слон из околността? Да изпуснеш малко пара. Виж, Джо, ако се притесняваш за безопасността на Бахадур — додаде веднага, очевидно смутен от острия си тон, — можеш да си поемеш малко въздух. Е, не чак да забравиш! Все пак и двамата сме на работа. Но все пак тук момчето е далеч от двореца, заобиколен от хора, за които неговото благополучие стои на преден план. Стъпи ли на онази платформа на дървото, ще е на една ръка разстояние от Шубхада и на няколко крачки от Клод — двамата, които имат най-много основания да се борят самоотвержено за живота му. Оттатък долината е верният човек на баща му, Аджит, който досега не е допуснал нито една слабост в грижите си за малкия — това дори ти няма как да не го признаеш. На всичкото отгоре тук сме и ние с теб. Както и да го погледнеш — доста внушителна охрана!

— Прав си, Едгар, но подобни сцени леко ме изнервят — накъдето и да погледнеш, виждаш заредени оръжия; в близкия шубрак дебне тигър човекоядец; има слонове, които могат да те стъпчат, дървета, от които да паднеш, и кой знае какво още! Същинско минно поле!

Джо понечи да седне на един пън, но Едгар припряно го дръпна встрани. Протегна тоягата си и разрови листата, обиколи щателно корените и накрая, доволен от резултата, рече:

— Никога не сядай, преди да си проверил за змии, Джо. Тези джунгли бъкат от индийски кобри… Вече няма страшно, заповядай.

— Благодаря, Едгар! Много ти благодаря! Май нещо не ми се седи вече. Да се връщаме в лагера.

За облекчение на Джо остатъкът от деня премина сравнително спокойно. Решена да почерпи с пълни шепи от възможността да се откъсне от дворцовото ежедневие, групата — и ловците, и наблюдателите — се обедини и, може да се каже, сплоти. Все едно бяха на бойскаутски лагер. Или като на бойното поле — това го знаеше от личен опит. Само дето не бяха принудени да понасят общи лишения в палатките. Гостите един през друг изразяваха задоволството си от тънещите в разкош палатки. Никакви случайни настилки — стъпваха по меки персийски килими. Сгъваемите походни мебели бяха превърнати в луксозни с помощта на възглавнички с пискюли, а онези, които се опасяваха, че тоалетната няма да им бъде достатъчно удобна, останаха приятно изненадани да установят, че всеки от гостите разполага с лична кабинка с клекало с махагонова седалка.

Но въпреки предразполагащото въздействие на пълното задоволяване и повсеместна сърдечност, докато гледаше събралите се около масата за вечеря лица, Джо се чувстваше без видима причина някак притеснен. Колин, около когото всички инстинктивно се бяха насъбрали и на чиято дума всички се подчиняваха безпрекословно, ги забавляваше с ловни истории. Но Джо установи, че тяхната цел е не само да забавляват и смайват присъстващите. Те бяха пълни с послания и конкретни инструкции. И както повелява добрата разказваческа традиция, тези истории внушаваха на слушателите чувството, че разширяват собствения си опит, изострят чувствителността си и избистрят личната си гледна точка.

За всеобща изненада, Аджит Сингх, от когото всички очакваха сдържаност и резервираност, се включи с охота в разказването на ловни случки край огъня след вечеря, допълваше и украсяваше казаното от Колин, вметваше тълкувания от раджпутска гледна точка и от време на време дори поемаше инициативата и разказваше древни народни легенди.

Стюарт, който никога преди не бе присъствал на лов на тигри, беше целият в слух, присъединяваше се към Джо в задаването на правилните въпроси на съответните хора и успешно поддържаше разговора. Джо си помисли, че младият американец сигурно е бил душата на компанията в замъка във Вогезите, където ескадрилата му е била подготвяна в прословутия завиден разкош през войната. Сестра му обаче далеч не показваше подобни качества.

В тази предимно мъжка компания Маделин се чувстваше несвойствено ограничена и предпочиташе да стои в сянка, закриляна от брат си. С Джо поддържаше подчертано куртоазни взаимоотношения и той се запита дали си бе въобразил, че предната нощ помежду им заискри известна близост. Що се отнася до другата дама в компанията, Маделин по никакъв начин не се опитваше да общува с нея по женски. Бунтарски облечена в блуза и пола панталон в цвят каки, с каубойска шапка на главата, Маделин бе любопитна противоположност на Шубхада, която сияеше в стилна вечерна копринена рокля в индиговосиньо. Словоохотлива и превъзбудена, махарани явно се чувстваше добре в мъжката компания. Макар че поведението й беше педантично издържано в добрия тон, нещо заинтригува и смути Джо: някаква енергия, едно въодушевление или може би задоволство. Момичето определено беше в добро настроение. Тръпката от лова? Нали всички твърдят, че е страстен ловец.