Барбара Клевърли - Тигър в двореца

Тичаха презглава, заслепени от пот, с дробове, свистящи яростно срещу тежката жега, за да се отзоват на паническия зов на свирката, отекнал над околността.

Той ги отведе до дървото на Бахадур.

Шубхада, скована от ужас, ги видя да се показват между шубраците, отпусна свирката си и вдигна трепереща ръка към гъсталака, който разделяше нейното дърво от съседното — на Клод Вивиан. Джо напрегна поглед, но не видя нищо.

— Къде е Бахадур? Ваше височество, къде е Бахадур?

— Не знам! — Тя посочи пак. — Слезе, за да… за да откликне на зова на природата… малко преди да се чуе ловджийският рог. Казах му да не прави опити да… беше игра на нерви… той обаче е упорит. После звярът тръгна, а Бахадур още не се беше върнал. Не знаех какво да сторя. Останах на платформата, взирах се да огледам долината и пътеката. Не исках да използвам свирката, за да не привлека вниманието на тигъра.

Колин кимна с разбиране, но беше помръкнал от притеснение.

— Не я видях… тигрицата. А Бахадур е още някъде там! Трябва да е чул сигнала за край, но въпреки това пак не се появи. Едва тогава надух свирката. Вивиан дойде миг преди да ви видя. Бахадур още го нямаше. Извика ми заповеднически: „Какво чакаш? Върви да му помогнеш!“

Едгар нагласи стълбата й и едва слязла, тя понечи да хукне към гъсталака. Той я възпря с ръка.

— Колин! Насам! Помогнете! — чу се едва-едва гласът на Клод.

Изпълнени с лоши предчувствия, те се запромъкваха в индийска нишка по тясната пътечка от полегнали треви. Пушката на Клод бе захвърлена от едната страна на пътеката, а самият той беше коленичил над просната по гръб дребна фигура. Раменете му се тресяха. Чул приближаването им се изправи, ръцете му висяха безпомощно покрай тялото. Късите му панталони и ризата бяха целите в петна от кръв и пот, по лицето му се стичаха сълзи, които той изтри с кървава ръка.

— Твърде късно. Мъртъв е. Това кръвожадно чудовище го докопа!

В тих ужас всички се насъбраха около тялото на Бахадур, шокът блокираше разрушителното чувство на страх, вина и съжаление, които щяха да изригнат с пълна сила по-късно.

— Не пипайте тялото!

Едгар и Колин чуха изречената полушепнешком команда на Джо и се отдръпнаха, като огледаха внимателно сцената. Шубхада нададе съкрушен вик и Клод застана до нея, за да я успокои. Тутакси поел контрола над ситуацията, Джо се наведе да огледа тялото. Неспособен да понесе изражението на изумление и ужас, изписано на лицето на малкия, Джо леко затвори клепачите му и съсредоточи вниманието си върху смъртоносната рана.

Гърлото беше разкъсано от лапите на звяра. Без съмнение Бахадур бе умрял от загуба на кръв, а вероятно и от шока. По гърдите му също имаше следи от нокти, туниката му беше раздрана.

— Пушката му? — попита Джо.

— Остави я на платформата — отвърна Шубхада.

Джо си припомни какъв ужас изпита самият той преди броени мигове, когато тигърът го нападна. Облекчението да усети допира на пушката в ръката си бе невероятно. Изобщо не му се мислеше какъв ужас е изпитал малкият Бахадур в последните секунди от живота си. Докато гледаше покрусен трупа, Джо забеляза нещо странно в положението на тялото му. Дясната ръка на малкия бе присвита в лакътя, така че долната й половина и китката бяха скрити под хълбоците. Джо внимателно повдигна телцето и измъкна притиснатата ръка. В краката му падна малък черен револвер.

Джо изпъшка и отвърна глава, докато успее да си възвърне присъствието на духа. Накрая все пак погледна Колин и Едгар.

— Моят револвер. Малкият много го хареса и аз му го подарих. За да се брани. Клетото хлапе! Опитал се е да се защити с това!

— Едва ли щеше да му помогне срещу тигър, дори да бе успял да дръпне спусъка навреме — рече Едгар и вдигна пистолета от земята.

— Човек би използвал и клечка за зъби, ако тя е единственото, с което разполага — рече мрачно Колин. Оглеждаше отъпканата трева наоколо и земята около трупа.

— Дръжте ги надалеч! — извика властно Джо, чул приближаването на група селяни и слуги. Едгар моментално се зае със задачата и постави охрана.

Но никаква охрана не би могла да спре Аджит Сингх, който пристигна миг по-късно. Щом видя сцената, напереният му вид за момент се смачка. Приближи се до тялото, разстроен и разгневен.

— Какво е станало тук, Сандиландс? Вивиан, не мога да повярвам, че си допуснал това да се случи под носа ти!

Изслуша с внимание подробната сводка на Джо, очите му шареха безспир, готови да уловят и най-незабележимия детайл от картината — едва ли не разположението на всяко стръкче трева.