Барбара Клевърли - Тигър в двореца

— Престанете! — заповяда им той с тон, нетърпящ неподчинение. — Дори чакалите се държат по-прилично около току-що убитата плячка!

Откровената му забележка успокои духовете и бе достатъчна, за да подтикне Джо да се изправи и протегнал, без да ще ранената си ръка към Аджит, да хване стиснатия му юмрук.

— Едгар е прав, Аджит. Няма време за караници и препирни. Трябва да отнесем Бахадур обратно в лагера. Двамата с теб ще вземем показания от всички присъстващи. Случи се нещо ужасно и сега трябва да разнищим обстоятелствата и да се опитаме да разберем причините, довели до него.

Аджит кимна сдържано и като се придържаше към предложения от Джо план за действие, се зае да раздава задачи на слугите и да казва на всички да последват Колин до лагера, където да останат по палатките си. Бяха инструктирани да не излизат, докато не бъдат повикани от Аджит или от капитан Сандиландс.

Скалъпиха набързо носилка от клони, положиха върху нея тялото на Бахадур и тъжната процесия се затътри отзад. На други две носилки натовариха труповете на тигрите — те заеха опашката на колоната.

Сър Хектор, Маделин и Стюарт дойдоха да ги посрещнат, жадни за новини. Бяха чули изстрелите и очакваха триумфираща ловна дружина с богат улов. Видът на тъжния кортеж, който напредваше бавно към бивака, ги потресе до дъното на душите им. Джо описа възможно най-кратко събитията, довели до тази трагедия, и тримата мълчаливо погълнаха покъртителния му разказ.

Пръв се окопити докторът.

— Най-добре да отнесат момчето в моята палатка. Там има инсталирана голяма маса… така де, всичко се случва… исках да съм подготвен, ако някой пострада. — Погледна ръката на Джо. — Както виждам, не е било напразно. Ти също няма да е зле да се отбиеш, Джо.

Джо последва доктора до палатката му и проследи с поглед как носачите полагат малкото телце върху масата. Сър Хектор освободи всички и двамата англичани останаха сами с трупа. Хектор отвори черната си чанта и извади поднос с излъскани сребърни инструменти.

— Живите преди мъртвите, както винаги съм казвал. Независимо колко високопоставен е мъртвият. Дай да ти видя ръката, Джо. Аха… имал си късмет, но ти го знаеш и без аз да ти го казвам. Засега. Да се надяваме, че няма да се инфектира на тази жега. Винаги има риск.

За изненада на Джо, докторът отвори бутилка швейцарска минерална вода и поля раната, отмивайки засъхналата кръв и мръсотията в медната съдинка отдолу. Джо подскочи и стисна зъби, но търпеливо изчака следващата стъпка в процеса.

— Така, като махнахме съсиреците, виждам, че не е толкова дълбока. Май ще минем без шиене, ако успея да направя стегната превръзка. Преди това обаче трябва да дезинфекцирам мястото. Поредният белег, с който да впечатляваш момичетата, Джо.

Извади от чантата си шишенце с жълтеникава течност и изля съдържанието му върху разкъсаната плът.

— Какво е това? — поинтересува се Джо.

— Нямам ни най-малка представа. Даде ми го придворният лекар на Удай. Обаче действа — доста по-ефективно от калиевия перманганат — рече той уверено и пристъпи с вещина към превръзката. — А сега, преди да са ни отнели тялото, за да го подготвят за погребалните церемонии, дали да не го поогледаме?

— Аз вече го огледах — въздъхна Джо. — Гърлото е раздрано от тигър. Малко вратле. Огромни лапи.

— Нищо — настоя докторът. — Позволи ми да задоволя професионалното си любопитство и заповядай с мен. Ако обичаш, капитане.

Припомнил си как Маделин също се бе обърнала към него с чина му преди разпитите около смъртта на Притви, Джо прие новопредложената му роля. Допреди минута пациент, сега той действаше в качеството си на капитан от полицията, поканен да присъства на аутопсия. С неохота застана от другата страна на малкия труп и проследи как докторът с безизразно лице взема тънък инструмент и се вторачва в раната.

— Да. Няма никакво съмнение. Тигърът го е убил на място, вероятно с два удара от дясно на ляво по диагонал през гърлото. Причина за смъртта — прекомерна загуба на кръв. Тук виждам нещо… пясък… парченца растителност…

— От лапата е — нетърпеливо вметна Джо.

Хектор го стрелна с поглед.

— Да… лапата. Но помисли, Колин не спомена ли снощи, че тигърът убива със зъби?

Джо остана впечатлен от наблюдателността на сър Хектор.

— Да, каза го. И доколкото разбирам, наистина е така. Биволи, елени и така нататък. Но Бахадур едва ли е бил достойна плячка — по-скоро вероятно е бил възприет като досаден и беззащитен дразнител, попаднал погрешка в периметъра на тигъра и развалил обедната му дрямка. И затова го е пернал с лапата си.