Барбара Клевърли - Тигър в двореца

Джо не остана особено доволен от перспективата за внезапна промяна в кариерата му, режисирана от двамата стари играчи, тъй сходни в деспотичните си наклонности, които го разиграваха като фигура на шахматна дъска. Запита се дали интересът на сър Джордж към неговото предстоящо пътуване не надхвърля рамките на обикновената учтивост.

— Да не стане така, че по време на престоя ми в Ранипур да изникнат кандидати за арестуване?

— Честно казано, сещам се за поне шест-седем човека, чието място е зад решетките. Шегувам се. Сега сериозно — в този щат имаме проблем. С престолонаследника.

Вратата се отвори и Карим внесе поднос с уиски, шери и чаши.

— Едно шери, Джо? — Джордж наля на госта си, а на себе си сипа голямо уиски със сода.

— Положението е доста нестабилно. Ще ми се да имам свой човек на място, който да следи нещата отблизо.

— Но нали Едгар ще е там и ще ти докладва веднага, ако нещо се случи.

Джордж внимателно отпи от уискито си.

— Допускам, че Едгар може да се окаже част от проблема. Много е привързан към стария разбойник, махараджата. Двамата са сродни души, така да се каже. Ще ми се да има още един чифт зорки и непредубедени очи, които да се грижат за нашите интереси.

Джо взе подадения му парцал и с благоговение пое пушката от ръцете на сър Джордж. Погали изящния лъскав френски орехов приклад и огледа с възхищение богато гравираната стомана. Без да се замисли над действията си, претегли оръжието на ръка, после го вдигна на рамото си и присви очи пред цевта.

— Това не е пушка! — прошепна. — Това е произведение на изкуството.

— Всъщност и двете, както ще установиш — доволно отбеляза сър Джордж. — Не се подлъгвай само по красотата й. Стреля доста точно. Разкошна двуцевка, двайсет и три инчова цев. Простичко казано — няма равна на себе си. Теодор Рузвелт използвал такава в Африка и останал впечатлен. Превъзходно оръжие за едър подвижен дивеч. Прицелването става лесно и бързо, двата куршума се изстрелват почти едновременно. Изключителна резултатност, освен това се зарежда за нула време, ако първите два куршума не са си свършили работата, а насреща ти лети бивол.

— Продадено! — засмя се Джо. — Погрижи се да изпратят една дузина в апартамента ми в Дорчестър!

Джордж си сложи очилата и го изгледа изпитателно.

— Ако не ме лъже паметта, ти си артилерист, нали? Вдигни я пак на рамото си, Джо. Така си и мислех! Сякаш е направена за теб. Не знам дали ти е известно, но оръжия от този клас се правят по мярка. Отиваш в магазина и се започва едно вземане на мерки на повече части от анатомията ти, отколкото ако си шиеш костюм на „Савил Роу“. Височина, гръдна обиколка, дължина на ръката… В крайна сметка получаваш оръжие, създадено лично за теб. Направо е невероятно! Тази пушка ти пасва като ръкавица.

— Не съм се чувствал по-удобно с никоя пушка досега — призна Джо. — Всъщност за кого е била изработена, Джордж? Не ми прилича да е за тебе. — Изгледа замислено длъгнестата фигура на събеседника си, който напоследък бе започнал да наедрява, но все още беше с цели няколко пръста по-висок от Джо и имаше по-дълги ръце.

— За по-малкия ми брат Бил. Беше му подарък от баща ни за двайсет и първия му рожден ден. През 1907. — Гласът му изведнъж прегракна. — Убиха го при Ипр. Щеше искрено да се забавлява, като те гледа как му държиш пушката. Двамата много си приличате. Настоявам да я вземеш, Джо. Твоя е. Подарък от Бил. В Ранипур ще ти свърши добра работа, пък и ще ти спечели известно уважение сред ловците. Махараджата може би притежава оръжие от подобен клас — ако не се лъжа, има няколко пушки „Пурди“, — но никой друг няма да може да се мери с теб.

Джо едва намери думи да изкаже благодарността си. Знаеше, че няма смисъл да прави опити за учтив отказ. Джордж Джардайн винаги говореше каквото му е на сърцето и винаги постигаше своето.

— В такъв случай заминавам за Ранипур с превъзходна екипировка за лов. Въпросът е за лов на какво или на кого, Джордж?

— Ако питаш за пушката — тигър. Получиха се сведения за ранено животно, което започнало да налита на хора и да тормози селата в северните части на щата. Освен това по време на престоя ти там искам да разполагаш и с този пистолет. С една крачка напред е от антиката, дето са ти я зачислили от Скотланд Ярд.

Джо взе посочения му от Джордж пистолет.

— За пръв път виждам такъв — отбеляза той впечатлен. Оръжието беше професионално, компактно, без излишни атрибути. За разлика от пушката, нямаше никакви заврънкулки и украси; елегантната цев с дължина три инча и половина беше напълно изчистена, прикладът беше като изваян, с вграден вътре в него магазин.