— Предвид факта, че владетелят има право да избере, когото си пожелае, би трябвало да има стотици кандидати. Да не забравяме, че самият Удай е бедно селско момче, далечен сродник на принца. И изведнъж най-неочаквано бил номиниран за владетел! Да, Удай има право на избор. Изобщо не е задължително да се спре на член от семейството. По-големият му брат, през чиято глава, така да се каже, се възкачил на трона, е негов министър-председател. Доста солиден и разумен мъж, Залим Сингх. Опитен и далновиден държавник. Сигурно се надява да е сред възможните кандидати. Което не би било никак лошо за нас. Но има и още един сериозен претендент. От известно време го следя изкъсо.
Докато чакаше събеседника си да продължи, Джо се запита дали не е редно да си води записки.
Джордж поднови разказа си с наслада.
— Принцът има и трети, незаконен син. Роден от една от наложниците на Удай. Но той е още момче, едва дванайсетгодишен.
Очакванията на Джо не останаха излъгани.
— Дванайсетгодишен? И сигурно е възприемчив и сговорчив. И се нуждае от регент с устойчиви морални принципи, в чиято марионетка да се превърне.
— Именно! Малкият е будно хлапе. Познавам го лично. Може да се каже, че го подложих на тест. Интересува се от наука и астрономия. Добре се справя и в лова. Преди три години застрелял първия си леопард. Говори добър английски и се разбира чудесно с Клод, което не е маловажно. И си прав, че ако бъде избран, ще му е нужен регент, който да го надзирава до навършване на пълнолетие. А кой би вършил тази работа по-добре от Клод? Имахме намерение догодина да изпратим младежа да продължи образованието си в „Мейо Колидж“ край Джайпур. Или в „Итън“. А после, ако има желание — в „Сандхърст“ 8.
— Значи везните клонят към Трети номер. Но май пропусна да ми споменеш, Джордж, какво точно се е случило с най-големия син, та се е наложило да излезе от играта окончателно?
Джордж се поколеба и преди да отговори, отпи голяма глътка уиски.
— Надявам се разбираш, Джо, че имаме работа с една, как да кажа, чужда култура. До съвсем скоро тези хора са били — а вероятно в голяма степен са и до днес — раджпутски воини. Твърде особена каста. Индуисти по религиозна принадлежност, но с мюсюлмански уклони. Много раджпутски племена са се опълчвали на могулските нашественици със самоубийствена смелост. Някои, като хората на Удай, дори са успели да извоюват независимостта си. С две думи, костелив орех са те! Изключително жестоки, безкрайно горди, войнствени и необуздани. Нещо като шотландски бойци, но съхранили свободата и богатствата си.
— Това последното ми е трудно да си го представя, но май схванах картинката.
— Освен другото, залагат много на физическата издръжливост и сила. Днес, когато вече не могат да демонстрират уменията си на бойното поле, го правят чрез спортни игри. Лов, борба, поло, бой със слонове, колене на прасета — такива неща. Докато си там, накарай някой да ти покаже арсенала си — гледката е неповторима. Е, случи се така, че очарователният навик на Първи номер да демонстрира силата си чрез бой с пантери му изигра лоша шега.
— Не може да бъде! Как са позволили на престолонаследника да прави подобни неща!
— Всъщност не е толкова опасно, колкото звучи. Не ми е приятно да го кажа, но истината е, че той сам си го е просел. По негова заповед в двора на двореца била инсталирана голяма клетка, където държал черна пантера. Животното било с отрязани нокти и зашити челюсти. Всяка сутрин слизал и се биел с нея, от което придворните изпадали в див възторг. Имал навика да тренира с пантерата по този начин, а щом се насити, да я хвърля зад оградата на слоновете, за да не забравят да тъпчат.
Джо стисна устни в отвращение, но не каза нищо.
Джордж продължи, но вече не толкова жизнерадостно.
— Един ден великият боец станал от леглото си, казал си утринните молитви, взел си обичайната доза опиум за сила и смелост и слязъл за традиционната си битка с пантерата преди закуска. Работата е там, че този път пантерата спечелила. През нощта някой сменил обезвреденото животно с млад и изключително свиреп екземпляр, който не играел по правилата. И разкъсал боеца на парчета.
— Ужасяващо! — промърмори Джо. — Установи ли се виновникът?
— Не ми се вярва да са правили някакви сериозни разследвания, но имало наказания. Шефът на лова и всичките му подчинени изчезнали вкупом и оттогава никой не е чувал нищо за тях. Предполага се, че са били екзекутирани тихомълком.
Читать дальше