Барбара Клевърли - Тигър в двореца

— А каква роля играе Едгар Трууп във всичко това? Кой от многобройните си таланти си предоставил на услугите на принца?

Едгар го изгледа със задоволство.

— Така да се каже, аз съм един вид резервна клапа. Удай си пада по чашката, лова, полото, скъпите пътешествия до Европа, влече го тънката част, сегиз-тогиз дори си взема нова жена. С други думи, води идеалния живот за един раджпутски благородник, какъвто е. Точно мой тип човек! Времето няма да ни стигне да ти изброявам колко неща съм направил за него, откакто се познаваме. Няма да навлизам в подробности и за стореното от него за мен. И ето че стигаме и до настоящата телеграма. По всяка вероятност тя иде да покаже, че Удай се чувства отегчен и има нужда да го поободря.

— Какво представлява резиденцията му в Ранипур?

— Представи си Бъкингамския дворец и го умножи по десет. Стаите сигурно са към хиляда. Много стари. Красиви. Тук-там плаче за ремонт, но има и кътчета с непокътната прелест. На места са се заселили щъркели, прилепи, може да видиш дори змии. Старият дворец е предназначен за официални случаи; там живеят повечето му сродници и всички жени от домакинството. Самият Удай обаче е избрал за свой дом Новия дворец. Там разполага с всички съвременни удобства. Построил е и няколко бунгала за гости. Обикновено ме настанява в някое от тях.

Слугите се заеха да разтребват отрупаната с храна маса за закуска.

— Разбрах намека, дай да не им се пречкаме — рече Едгар и след кратки разпореждания към прислугата поведе Джо към терасата. Махна вяло с ръка към обраслите храсталаци в градината. — Трябва да се направи нещо — рече разсеяно. — Проблемът е, че или израстват четири пъти по-големи от очакваното, или изсъхват недорасли. Както виждаш, имаме достатъчно и от двата вида. Настанявай се. Да пийнем по биричка, а?

Вътрешният правилник на Пансиона гласеше, че от кафето се минава направо на пенлива леденостудена бира, така че на терасата вече ги чакаше слуга с поднос в ръце. Едгар изгълта половината халба, изтри мустак и като погледна замислено Джо, се надвеси към него.

— Виж, Джо, май Симла взе да ти писва. Принудителната почивка си е по-тежка от работа. Дали да не накараш сър Джордж да ти разпише една командировка и да отскочиш с мен до Ранипур?

Щом рикшата остави Джо пред резиденцията на губернатора, приветливо усмихнат слуга се завтече да го посрещне.

— Сър Джордж е в оръжейната, сахиб. Би желал да знае дали ви е възможно да му отделите малко време преди обяд?

— Да, разбира се. Отивам право при него. Благодаря, Карим.

В Симла не се случваше нищо без знанието на сър Джордж Джардайн, а най-често именно той бе двигателят на събитията. Джо очакваше да бъде разпитан подробно, макар и с привидна незаинтересованост, за съдържанието на телеграмата и непосредствените планове за пътуване на Едгар. Джо не се и съмняваше, че Едгар е ушите и очите на сър Джордж в Ранипур, както и в много други тъмни кътчета на империята.

Бутна тежката врата на оръжейната и влезе. Както винаги, остана опиянен от аромата на кожа, смазка и пури. Сър Джордж разглобяваше една пушка. Върху централната маса се виждаше отвореният й калъф с копринен хастар. Това оръжие бе добре познато на Джо. Капакът на калъфа, изработен от дъб и облицован с кожа, беше украсен с герб, чийто натруфен надпис гласеше: „Холанд и Холанд. Производители на пистолети и пушки. Брутън Стрийт, Лондон.“

Сър Джордж вдигна глава и го посрещна със сърдечен възглас.

— Ето те и тебе, момчето ми! Радвам се, че ония вагабонти не са успели да ти затрият следобеда. Виж сега, нямаме много време. Та кога, казваш, заминаваш?… Във вторник ли? Значи имаме четири дни за подготовка.

Благодарение на едно хвърчащо листче, което бе намерил във взета назаем книга, Джо остана очарован да разбере, че латинското мото на семейство Джардайн гласи „cave adsum“. Помисли си, че ако римляните си бяха падали по пунктуацията, биха разделили двете думи с удивителни, за да предадат точното настроение. Самоувереното „Ето ме!“ винаги е предшествано от предупредителното „Пазете се!“. Джо бе на мнение, че е полезно да си повтаря това предупреждение, когато си има работа със сър Джордж.

— Джордж! Откъде, по дяволите…

— Едгар никога не би отказал пътуване до Ранипур. А ако има нещо, което му доставя истинско удоволствие, то е да въвлече и още някой в играта си. Изключено е да не ти е предложил да го придружиш. Ти от своя страна най-вероятно не си устоял на изкушението. Разбира се, че може да заминеш. Ще уредя нещата със сър Невил в Лондон. Той е запознат с постиженията ти в Индия. В последния ми подробен доклад до него имаше някоя и друга дума и за теб, така да се каже. Всъщност, Джо… — Джордж съсредоточи вниманието си отново върху цевта на пушката и се зае да я трие прилежно с парцал. — Трябва да ти кажа, че сър Невил е съгласен да поостанеш още малко. Би се радвал да вземеш кораба за родината, така че да си зад бюрото си през септември. Дали не би ми помогнал с един парцал?