Барбара Клевърли - Тигър в двореца

Изведоха ни навън, ние присвихме очи, заслепени от ярката дневна светлина. Изтъпанчиха ни пред двама мъже с пушки — англичанин с помощника му, индиец. Англичанинът изглеждаше доста впечатляващо, но за жалост го виждах за пръв път в живота си, така че нямаше как да се възползвам от присъствието му. Беше длъгнест и кльощав, с тънка талия и мустачки, с онова властно, високомерно изражение, което вие, англичаните, тъй добре умеете да си придавате. Обърна се и ни удостои с поглед. Веднага разбрах, че човек с толкова самоуверен вид би могъл да е само новоназначеният британски резидент Клод Вивиан. Познаваш ли го, Джо?

Джо поклати глава.

— Е, той определено не ме познаваше. Ледените му сини очи се плъзнаха покрай мен с интереса, с който би удостоил купчина камилски фъшкии. Но щом видя генерал-майора, се пооживи. „Монти! Какво става, да му се не види!“ Онзи си отдъхна с облекчение. Двамата се познаваха добре и скоро бяхме освободени, занизахме едни обяснения… Е, разбира се, върху кого, смяташ, падна цялата вина? Върху Едгар Трууп. Подложиха на съмнение ловните ми умения и като се почна с едни подмятания от рода на: „Как, по дяволите, допуснахте подобна глупост? Приятелю, Монти, за в бъдеще, преди да предприемеш нещо подобно, обърни се за съвет към мен!“ Тука вече не издържах. Вдигнах поглед към небето и с вид, който си мислех, че изразява цялото ми пренебрежение и превъзходство и свидетелства за личните ми умения, казах каквото имах да казвам.

В Ранипур за кулминация на лова на патици се смята претърсването на така нареченото Дълго езеро. Вярвай ми, патиците там са многобройни като ято врабци! Като се вдигнат в небето, гледката е наистина забележителна. Та значи, в един момент подмятам просто ей така, без да се обръщам към никой конкретно: „Не мога да разбера защо ги подплашват от изток на запад и ги причакват по южния бряг на езерото, като спокойно могат да тръгнат от север на юг и на всекиму да остане възможност за втори, че и за трети, и четвърти изстрел?“

В този момент индиецът до Вивиан, който беше облечен по западен маниер, се обърна към мен и ме попита, за мое удивление на перфектен английски без никакъв акцент: „Бихте ли повторили, идеята ви ми се стори любопитна — макар и доста очевидна, като се замисли човек.“ Тогава започнах да загрявам, че този човек явно ще да е някакъв големец, затова отвърнах: „Донесете ми нещо за пиене и с радост ще повторя предложението си.“ Както сигурно вече си се досетил, този невзрачен на пръв поглед човек се оказа махараджата на Ранипур. Без повече приказки, той вкара в действие моята стратегия за лов при Дългото езеро. Резултатите бяха фантастични, съвсем според очакванията ми, и Удай остана наистина впечатлен. От тогава насетне, макар от време на време да имаме някои разногласия, съм на голяма почит. Отида ли в Ранипур, ми се предоставя на разположение къщата за гости. По принцип там е, така да се каже, главната резиденция на Удай Сингх, но не и единствената. Когато има нужда да се откъсне от дворцовите формалности, се оттегля в по-отдалечени части на щата, където съм го придружавал неведнъж.

Джо погледна пак телеграмата и смръщи чело.

— И това го упълномощава да ти заповядва да му играеш по свирката?

— Казано е малко грубичко, а? Но телеграмата не е писана от него. По-скоро ми прилича на стила на Клод. Обикновено той се грижи за кореспонденцията. Клод — британският резидент, за когото ти споменах.

— Резидент ли? — попита Джо. — Политическо назначение?

— Да. За този вид щати е нещо обичайно. Всички властващи принцове са подписали споразумения с британското правителство. Те подкрепят короната, а в замяна на това, ние почти не се намесваме във вътрешните им дела и ги оставяме да управляват както намерят за добре. Но за всеки случай изпращаме свой доверен държавен служител или военен с известно положение в обществото, който живее в съответния щат и следи да се държи вярната посока. Един вид посланик с постоянен мандат.

— И какво, системата работи ли? — попита подозрително Джо. — Предполагам, че автократи като махараджите не са особено доволни някой непрекъснато да им наднича над рамото?

— Ами работи. В повечето случаи. Поставените лица обикновено успяват да насърчават правилния курс. Някои се справят чудесно, като съсредоточават усилията си в сферата на обществените придобивки — точно като за теб. Не един владетел е бил убеждаван най-сетне да прекрачи в двайсети век и да построи пътища, болници, училища. Има и такива, които с готовност предоставят управлението на щата си на компетентни и можещи хора. — Замълча. — Е, други принцове си остават със средновековно мислене и поведение.