Барбара Клевърли - Тигър в двореца

— Вижте, дали бихме могли — подхвана внимателно той — да хвърлим поглед на прословутата телеграма? Имам предвид, дано не засягам никого, господа, да ни оставите за малко насаме.

Останалите моментално се дръпнаха назад.

— О, ама разбира се, боже мой, нямаш проблеми!

Надигнаха се един след друг от сервираната маса и оставиха Джо и Едгар насаме.

Докато Едгар четеше телеграмата, Джо се взираше в някога красивото четвъртито лице насреща си. Стори му се, че домакинът прекарва прекомерно дълго време вторачен в толкова кратко писмо.

— Какво има, Едгар? — не се сдържа накрая.

— Ранипур — отвърна онзи. — Трябва да замина за Ранипур. Понякога се налага.

Джо май беше чувал това име. Ранипур. Звучеше му познато, но сред камарите откъслечна информация за Индия, натрупани в главата му, не можа да изрови нищо конкретно.

— Ранипур е от автономните щати — притече му се на помощ Едгар, докато сваляше от стената картата, поставена в рамка, и я просваше на масата между двамата. — На около триста мили от тук е. Ето я Симла. Ей там долу е Делхи. Така, проследи железопътната линия от Симла на юг към Калка и Умбала — това е пътят, по който дойде на север към Симла миналия месец. На картата не е отбелязано, но има отклонение, частна железница, която се влива в главния път при Умбала. Ето тук — заобяснява той, сочейки с пръст. — Тук върви теснолинейка, като тази, дето се качва до Симла. Построена е от махараджата на Ранипур, с цел щатът му да стане по-леснодостъпен.

Ранипур е щат с огромна територия. Е, не колкото някои щати в британска Индия, примерно… Хидерабад, но все пак достатъчно голям. Приблизително колкото Норфолк. Освен това се развива добре. Говори се, че махараджата се нарежда на десето място сред богаташите в света. Ако погледнеш кои са останалите в листата, ще установиш, че позицията му е доста сериозна. Е, не бих казал, че се къпе в диаманти, но далеч не е опрял до последния си милион. На младини е бил голям разбойник. Когато е поел властта в Ранипур, стъпалата към трона още са били хлъзгави от кръвта на шестимата му предшественици. Не знам подробности, но мога да ти кажа, че на фона на първите години на управлението му в Ранипур „Херцогинята на Малфи“ звучи като оперетка от Гилбърт и Съливан.

— Успя да ме заинтригуваш — рече Джо, докато четеше телеграмата, която му подаде Едгар. — Разкажи ми още за този деспот. — Зачете на глас: — „Молим най-учтиво Трууп да бъде на разположение от вторник, 15-и, до вторник, 22-ри. Местоназначение: Ранипур.“ — Вдигна вежди в иронична гримаса на почуда. — „Да бъде на разположение“! Този за какъв те взема? За куриерчето на сър Джордж ли?

— О, не, Удай Сингх е добър човек. Много пъти сме работили заедно. Имаме си уважението. Не е за вярване. Човек не би предположил, че почитаният владетел на бог знае колко милиона души, довереникът на британския радж, образцовият новатор и какво ли още не… та не мога да разбера какво може да накара човек като него да иска да се сближи с калпазанин като мене — но е факт.

— Ами не знам — дяволито подметна Джо. — Може би има стоки или услуги, които би могъл да му осигуриш.

Едгар се засмя, облегна се назад и запали пура.

— Когато се преместих да живея тук, ми се обади един турист, който искаше да отстреля тигър. Дали мога да му организирам лов? Е, с две думи — организирах му. Непрокопсаникът — казваше се генерал-майор Монтагю Уикам-Скейт — уби тигъра и си го прибра, както си му е редът, но аз допуснах грешка. По онова време не познавах страната толкова добре и се отдалечих към княжество Ранипур. Двамата с генерал-майора бяхме заловени от граничарите и захвърлени в най-дълбокия зандан под оградния ров на двореца. Прецених, че шансът да бъдем стъпкани от слонове е повече от голям. Този обичай бе забранен наскоро преди това. Поне така ми се щеше да вярвам… Както и да е, знаех, че владетелят може да се разпорежда с живота и смъртта на поданиците си, да не говорим на обвинените в бракониерство.

Но, по божия воля, принцът беше организирал голяма ловна хайка. Присъстваха вицекралят, посланиците, гостуващи кралски особи — кой ли не! Ако има нещо, в което наистина ме бива — разбира се, добър съм и в много други работи, — то е организирането на хайки, а дивите гъски на Ранипур са световноизвестни. Двамата с генерал-майора бяхме изведени, както си бяхме с белезниците, вероятно за да бъдем идентифицирани от някой английски благородник в двореца. Едва ли сме изглеждали в най-цветущия си вид. Не бяхме хапвали нищичко от двайсет и четири часа.