Барбара Клевърли - Тигър в двореца

— И как се справя един резидент със средновековните порядки? — попита Джо, заинтригуван.

— С решителност — доволно отвърна Едгар. — Да си чувал за махараджата на Патиала?

— Да съм чувал ли? Та аз съм го виждал лично! — отвърна Джо. — Запознахме се в Калкута миналия декември. Присъстваше на парада за посрещането на Уелския принц, който идваше за откриването на монумента „Виктория“. Срещнеш ли го веднъж, го помниш за цял живот! — Джо не беше забравил впечатлението, което направи махараджата на събралото се множество. Високият над метър и осемдесет, едър като мечок индиец вървеше изпъчен в алена туника, с бял панталон и черни кожени ботуши над коленете. На главата му сияеше жълт като нарцис тюрбан, украсен с яркозелен смарагд.

— Впечатляваща гледка — додаде Джо.

— Напълно съм съгласен с теб — ухили се Едгар, — но знаеш ли, че около този приятел на Уелския принц, верен защитник на „Пакс Британика“ и член на всички клубове по поло от Хърлингам до Исфахан, беше станало доста напечено заради поведението му, което не бих нарекъл по друг начин, освен некултурно средновековно.

— Нямах представа — отвърна Джо. — Какво е вършил? Да не би да е пийнал от купичката за изплакване на пръстите?

— Установи се — изчурулика доволно Едгар, — че човекът обичал да дефлорира девственици. Имам предвид не просто от дъжд на вятър, ами системно. По една на ден в продължение на дълги години! А отгоре на всичко в харема си разполага със стотици наложници!

— Звучи доста изморително — подметна Джо. — Стига, Едгар, нали не вярваш на тези истории?

— Но неговите поданици им вярват! И дори се гордеят с мъжествеността и постиженията на своя господар. — Едгар се усмихна под мустак и продължи с поверителен тон: — Всяка година в Патиала се провежда церемония. За нея се стича бая народ от близо и далеч. Веднъж си направих труда да присъствам лично и видях всичко с очите си. Затова мога да те уверя, че е самата истина. Махараджата дефилира из улиците на своя град полугол, само по жилетка до кръста, обсипана с хиляда и един диаманта, и приема възторжените възгласи на поданиците си с вид, който най-добре бих описал като полова възбуда.

— Сериозно! Звучи ми малко прекалено.

— В Патиала сме големи мъжкари! — засмя се Едгар. — Но гледката определено идва в повечко, така че някой, вероятно резидентът, е поговорил дискретно насаме с махараджата и го е помолил да престане.

— Поговорил дискретно, казваш — така ли, Едгар? Нима един разговор е достатъчен, за да доведе до желаната промяна в поведението му?

— Зависи от разговора. Ако между енергичното заканване с пръст, пляскане през ръцете и заплахи се промъкне думичката „детронация“… — ухили се той. — Няма начин да не е достатъчен. А да не би — о, ужас! — посланикът на Негово величество да е заплашил да намали артилерийския му салют от деветнайсет на единайсет изстрела 6? Виж, това определено би го отрезвило. Така или иначе, независимо от средствата, резидентът постигнал целта си, а именно спечелването на благоразположението на мемсахибите. Англичанките, понесли камари морални, религиозни и социални ценности, вече били плъпнали из цяла Индия, а сега проникнали и в този щат.

Джо знаеше, че отвори ли се темата за съвременната жена, Едгар ще се вкопчи със зъби и нокти. Той бленуваше за онази Индия от времето на Източноиндийската компания: един ефектен мъжки свят на търговци, бойци, опортюнисти, на авантюристи, отхвърлили западните влияния, които си избират индийки за съпруги и любовници, говорят техния език и ползват благата на страната им. Едгар беше на мнение, че усъвършенстването на мореплаването, позволило на тълпи от англичанки да се отправят на изток, за да си търсят съпрузи в Индия, е сложило непростим край на света на „Джон Къмпани“. Джо побърза да прекъсне тирадата на Едгар, която бе сигурен, че ще последва.

— Доколкото разбирам, резидентът в Ранипур не е имал чак такива проблеми, а? Що за човек е този Вивиан? Говориш с него със сдържано възхищение.

— О, Клод е ужасно добър. Направо гениален. Разбира се добре с принца, знае кога да отвърне поглед, работи неуморно за изграждане на крепки връзки между Ранипур и империята. Човек би казал, че положението в Ранипур е образцово. И вместо Вивиан и Удай Сингх да са в обтегнати отношения, както вероятно си мислиш, напротив, Клод се превърна в приятел и довереник на махараджата. Короната те поставя в доста деликатна ситуация. Чувстваш се самотен. Много от приближените на Удай само чакат да заемат мястото му; повечето му поданици са постоянно нащрек и се чудят как да го оскубят максимално. Клод му помага да напипва верния път и да не оронва престижа си.