Барбара Клевърли - Тигър в двореца

До шофьорското място се возеше индиец с елегантна, макар и прашна униформа на шофьор. Беше гологлав и рошав. Щом колата заби рязко спирачки пред очакваните гости, човекът се вкопчи с две ръце в дръжката пред себе си, за да запази равновесие. Зад волана седеше елегантна фигура. Дръпна ръчната спирачка и скочи да посрещне Джо и Едгар. Видя се сиво-кафяв панталон и бяла риза. Под сваления шофьорски каскет — взет назаем — плисна искрящ водопад от руси коси. Жената плесна каскета в коляното си, за да го изтупа от прахта.

— Едгар! Чудесно е, че те виждам пак. — Тонът й беше по-скоро официален, отколкото приятелски; вниманието й се насочи към Джо с една идея по-бързичко, отколкото повеляваше учтивостта. — А това сигурно е твоят англичанин, полицаят? Ченгетата най-сетне се усетиха да те държат под око, а? — Огледа Джо с неприкрито одобрение, изражението й бе станало игриво и сърдечно. — Късметлия си ти, Едгар!… Леле! Ако вече не бях омъжена, не знам какво щях да направя, господине!

— Здрасти, Маделин! — поздрави я кисело Едгар. — Да ти представя своя приятел и колега, капитан Джоузеф Сандиландс. Джо е изпратен в Индия от Скотланд Ярд. Джо, Маделин Мърсър, по баща, а понастоящем първа съпруга на Притви, втория син на Удай. Да му се не види, Маделин, какво си намислила? Продължаваш с опитите да изненадваш, разстройваш и обезпокояваш? Както знаеш, това няма да се понрави на Удай. — Едгар направи театрален жест към хората, които започваха да се тълпят около ролса. — Доволна ли си от резултата — събра ги около себе си, кой от кой по-достоен… всичките ли ще ги пробваш? — Саркастичният тон на Едгар накара Джо да се почувства неловко. Със свито сърце очакваше подобаващия отговор на Маделин. Тя обаче пропусна заядливата забележка покрай ушите си, усмихна се пленително и протегна горещата си, лепкава ръка, за да се здрависа с Джо.

— Здравей, Джо, добре дошъл в Ранипур. Аз съм Мади. О, и още нещо — не съм „първата съпруга“ на Притви — аз съм единствената.

Двамата с Едгар явно не питаеха особено топли чувства един към друг и Джо си каза, че вероятно е разбираемо. Бидейки верен на принца, Едгар естествено би трябвало да споделя разочарованието на Удай от необичайния избор на съпруга на сина му. А и Джо подозираше, че Едгар изпитва вътрешно недоверие към всяка жена, която не отговаря на представата му за ролята на жената в обществото — било то британка или индийка.

А това е проява на консервативно мислещ човек, рече си Джо, който хареса жената от пръв поглед. Беше симпатична, дори красива. Първото впечатление за младост и невинност, което внушаваше блестящата й руса коса и раздалечените кафяви очи, биваше опровергано от плътни прави вежди, интелигентна физиономия и решителна брадичка. Определи възрастта й на около двайсет и пет — може би година-две по-млада от него.

— Никога не съм карал ролс — подметна Джо, за да отклони вниманието им от взаимната демонстрация на не особено топли чувства.

— Ами ако искате, покарайте на връщане — предложи Маделин, без да се замисли.

— Благодаря, но не ми се ще да забия колата в някоя смокиня. Нямам богат опит с моторни превозни средства. По ме бива с конете.

— И да я блъснете, няма да е голяма беда. Свекър ми има още девет такива.

Неодобрение ли долови в монотонното й американско провлечено говорене?

— Ако искате, мога да ви дам някой урок. Много съм добра, ще видите.

— Бащата на Маделин е бил автомобилен състезател — обясни Едгар. — Предал е на дъщеря си своите умения — както и скромността си.

Неодобрението му си личеше отдалеч.

Докато разговаряха, шофьорът бе взел ръчния им багаж и го бе натоварил в колата. Сега стоеше до шофьорската врата.

— Е, добре, Гопал, давай! Стигат ти толкова силни усещания за един ден. Ти ще караш на връщане — рече Маделин. — Сядай отпред, Едгар. Аз ще си бъбря с твоя колега и приятел отзад и ще му разказвам за Ранипур. — Усмихна се широко на Джо. — Всичко ще му разкажа. Ще вдигнем завесата над Раджпутана! Макар че навярно трудно ще разваля някои от впечатленията, които Едгар вече ти е създал. Мъжкият поглед към Ранипур едва ли може да се сравнява с женския.

Настаниха се на кожената седалка и лъскавото возило се плъзна гладко напред.

„Само дразни Едгар“, помисли си Джо в паузата, докато Маделин мълчеше, и той успя да разгледа околността, необезпокояван от чужди коментари. Озърна се с жаден поглед. Пустинните пейзажи отстъпваха пред овощни градини и обработени ниви; покрай колата се нижеха лехи царевица, просо и други непознати за Джо култури. Тук-там сред култивирания пейзаж се виждаха „джангали“, което според обяснението на Едгар означавало необработени земи; имаше и селца със сламени къщурки, сгушени под вековни смокинови дървета, под безжалостното небе оряха волски впрягове, които кръстосваха като че безразборно.