Барбара Клевърли - Тигър в двореца

Насред сушавата местност Джо с удоволствие забеляза задрямали резервоари с вода и тук-там по някоя работеща сонда — доказателства за напоителна дейност. Навсякъде работеха хора, мъжете се открояваха на сиво-кафявия фон в бели дхоти и ярки тюрбани в жълто и пурпурно.

В едно селце по пътя се наложи да спрат за малко заради сюрия момичета, пъстри като райски птици в саритата си, щедро напръскани в розово, наситено зелено и жълто. Те се заливаха от смях, бърбореха и Джо беше сигурен, отправяха остри забележки към чужденците в лъскавата бяла кола; не след дълго отминаха, понесли тежки бакърени делви с мляко на главите си, изопнали гърбове, гъвкави и грациозни.

Джо беше очарован.

— Много са красиви! — отбеляза.

— Селянки — махна с ръка Маделин. Изгледа Джо с престорена сериозност и додаде: — Ако си ценител на женската красота, в двореца ще откриеш достойни екземпляри. Е, поне доколкото ти е позволено да ги видиш… понеже най-ценните си остават зад пардаха 9.

— Чувам, че господарят не е почитател на пардаха. Това е могулска традиция, нали? Не раджпутска?

— Така е. Раджпутите са я възприели от своите завоеватели, могулите. Този начин на живот е бил модерен. Предполагам, че жените са свикнали с него и повечето от обитателките на двореца няма да се съгласят да го променят, дори ако им дадете възможност за избор… И за да съм справедлива спрямо Удай, трябва да призная, че той им е дал такава възможност. Първата и втората му съпруга стоят плътно зад параваните на зенана. Откакто са женени, не ги е зървало друго мъжко око, освен на собствения им съпруг. А преди това са ги виждали само братята им. Представяте ли си! През целия им живот са ги пазели евнуси, били са в компанията на други жени, повечето от които не понасят и с които се карат и клюкарстват по цял ден. Главните им теми за разговор са коя е получила най-скъп гердан и колко пъти е спал господарят им с тях през месеца. Това живот ли е! — Маделин вдигна демонстративно рамене. — Нямам нищо общо с тях. За мен те не съществуват. Не съществуват за света!

— Доста тесногръдо и невежо становище, ако мога така да се изразя — изръмжа Едгар. — Нейно височество номер едно и Нейно височество номер две са много интелигентни жени, които не само ръководят зенана с желязна ръка, но теглят конците и на събитията в светския живот. Особено Нейно височество номер едно, чието влияние е изключително голямо. Всеки, който си затваря очите пред този факт, определено е глупав.

Маделин забели очи и въздъхна.

— А какво ще кажеш за Нейно височество номер три, ако съществува такава титла? — намеси се Джо незабавно, преди Маделин да има време да се озъби в отговор.

— Принцеса Шубхада? — Маделин замълча за момент, обмисляйки думите си. — Познавам я съвсем бегло. Не бих казала, че сме неразделни. Аз съм американка и се занимавам с авиация. Тя е индийка и си пада по лова. Получила е образованието си в Англия и поддържа близки отношения с висшето общество и кралското семейство. Да я бяхте видели как се пъчи пред Уелския принц, който ни посети миналата зима. — „О, Еди, скъпи! Помниш ли онова соаре у Бъфингтън-Кодсуолоп по време на «Хенли Уийк» 10? Пого така се пльосна във водата! Направо реших, че се е удавил, като го метнахме в Темза!“

Интерпретацията й на аристократичния жаргон беше обезоръжаващо добра.

Джо кимна със сериозен вид и отвърна в същия дух.

— Супер каскада! Горкичкият Пого! Май е прекалил с пинк-джиновете 11на палубата!

Маделин се изкикоти и го стисна за лакътя.

— Върхът си! Така де, разбра ме — имах предвид, че с госпожата наистина нямаме много общо помежду си. Нейният естествен амбианс, както би се изразила тя, включва игрището за поло; докато аз се чувствам най-добре на летателната площадка. „Хърлингам“ да отиде в Кити Хок? Точно никога! 12

Пътят се изкачваше все по-нагоре и от време на време мярваха теснолинейката, която пухтеше зад тях.

— Как се казват тези хълмове? — попита Джо.

— Навлизаме в полите на Аравалите — посочи Едгар през рамо. — Извора на богатството на Удай. Тези невзрачни, за да не казвам откровено грозни, сурови голи възвишения са златни мини. Всъщност не само това, там има големи залежи от скъпоценни камъни. Намират се всякакви минерали — от оникс до най-чист изумруд. От поколения насам в хазната на Ранипур са се изливали тонове скъпоценности. Градът е кацнал ей там горе. Надморската височина не е кой знае каква, но е достатъчна, за да се усети известно захлаждане. А сега бъди готов — зад следващия завой ни чака изненада!