Барбара Клевърли - Тигър в двореца

За ужас на Джо, самолетът полетя рязко надолу. Това не беше плавно, пресметнато спускане.

— Ще се разбие! — изкрещя полицаят, но веднага съжали за реакцията си.

На лицето на Маделин бе изписана тревога, но тя отвърна с увереност в гласа:

— Не и този самолет! Не и този пилот! Сигурно е някоя нова каскада, която е решил да изпълни специално за нас. Иска да ни изплаши! Това си му е в стила. Е, стига вече, Стю! Намали скоростта!

— Но двигателят не работи — обади се Едгар. — Как ще намали скоростта! Идиотът му с идиот — този път закъсня!

Маделин се нахвърли срещу него.

— Да, бе, като те слушам, си голям спец по самолетите. При тези бракми двигателят може да е вън от строя и пак можеш да ги приземиш. Знам го от личен опит!

Но Джо забеляза, че Маделин скочи от колата и се затича към самолета на брат си. Успя да я догони с няколко крачки и я сграбчи за раменете.

— Няма да му помогнем, ако му се мотаем по пистата за кацане! — изкрещя той. — Хайде, Мади, да се връщаме. — Но застинаха по местата си, един до друг, никой не можеше да помръдне, докато самолетът продължаваше неизменното си и неумолимо спускане. Секунда преди самолетът да се разбие, Джо сякаш видя как пилотът се бори отчаяно с приборите. Сблъсъкът стана недалеч от мястото, където стояха двамата.

Корпусът се разцепи, крилата се намачкаха, опашката се откъсна и остана някъде назад, провлачиха се жици. Машината, на която Джо се бе възхищавал допреди секунди и си бе представял като изящно водно конче, се беше превърнала в купчина отломки.

Едгар се спусна покрай тях.

— Мамка му, Джо, размърдай си задника, мой човек! Може да е жив! Маделин, ти стой тука!

Хукнаха към разбилия се недалеч самолет с една и съща мисъл в главите.

— Резервоарът! Ще успеем ли да го измъкнем, преди да се взриви?

Джо стигна пръв. Хвърли се към пилота, който беше полегнал настрани на мястото си, облян в кръв; по корпуса на самолета също течаха червени струйки. Джо стисна Стюарт под мишниците и го задърпа. Беше наясно, че подобни действия могат да доведат до допълнителни увреждания на натъртеното му и изпотрошено тяло, но знаеше, че никой пилот не би искал да рискува да остане в горящ самолет. По-добре да изтеглиш пострадалия на безопасно разстояние, дори с риск да увредиш фатално някой крайник, помисли си Джо и дръпна с нови сили.

Тялото помръдна с инч-два. Хубаво, значи поне няма нещо, което да го държи вързан в кокпита. Но точно над главата на пилота се беше спряло едно от счупените крила, така че Джо нямаше как да довърши маневрата. Тъкмо се канеше да изругае, когато крилото се надигна със скърцане, Джо се обърна и видя Едгар, аленочервен от напъване, да повдига тежкото дървено крило, за да освободи място. Джо успя да измъкне тялото, като внимаваше да не се спъне в увиснали кабели и изпокъсани материали, Едгар хвана пострадалия за краката и двамата с общи усилия успяха да го отнесат на безопасно разстояние от катастрофиралия самолет.

— Мъртъв ли е? — попита Едгар.

— Трудно е да се каже с този костюм — измрънка Джо. — Да му махнем шлема и очилата. — Вгледа се напрегнато в младото лице, потънало в прах, от носа и устата бликаше кръв, но като че ли живот нямаше.

Маделин се хвърли между двамата, повтаряйки името на брат си. Задъхана и разстроена, тя ги разблъска и с опитни движения се зае да разкопчава шлема и очилата.

— Внимателно! Не бързай! — предупреди я Джо. — Може да има наранявания по главата.

Тя свали кожените атрибути и остана смълчана пред тялото. Скована от ужас, се отпусна на колене, без да откъсва поглед от мръсното лице. Внимателно го погали по бузата. Втрещен, Джо видя как очите на пилота потрепнаха, ръката му се надигна към Маделин, след което се отпусна безжизнена. Жената стоеше на мястото си все така неподвижна и безмълвна. Джо си помисли, че дори при тези извънредни обстоятелства в поведението й се долавя нещо необичайно. Да не би да е изпаднала в шок? Как да й помогне? Погледна я колебливо, в очакване да получи някакъв знак от нея.

Накрая Маделин изрече една дума.

— Притви!

После отметна глава назад и зави от болка и ярост.

Воят й бе заглушен от взривилия се резервоар на самолета. С грохот, който отекна в тъпанчетата на Джо, целулозната обвивка на корпуса се възпламени и във въздуха се стрелнаха огнени кълба. След броени секунди остана само опушеният скелет на самолета. Пожарът се разрастваше светкавично и миг след като пламъците облизаха смърчовата конструкция и натрошените парчета дърво, те също вече горяха. За ужас на Джо, Маделин се втурна към самолета. В главата му за кратко се спря мъчителният спомен за раджпутската традиция жените да се хвърлят върху погребалните клади на мъжете си. Спусна се подире й и успя да я дръпне за ръката. Тя се извърна към него.