Барбара Клевърли - Тигър в двореца

— Да ви запозная с Говинд — обърна се резидентът към Джо. — Той ще ви отведе до апартамента ви в Новия дворец. Говинд ще се грижи за вас по време на престоя ви тук — вашият кхидаматгар, тоест личният ви прислужник. Разбира се, той е раджпут и знае всичко, което има да се знае за двореца. Английски говори по-добре от мен и вас, свикнал е с европейските порядки; винаги придружава Нейно височество в пътуванията й до Европа, преминал е съответно обучение в херцогски дом.

Говинд кимна и се усмихна. Имаше буйни черни мустаци и беше облечен в искрящо бяла униформа с безукорен жълт тюрбан. Джо внезапно се почувства адски мърляв и скапан.

— Може би най-напред ще се изкъпете? — додаде Клод, сякаш прочел мислите му. — А след това очаквам писмения ви доклад, ако, разбира се, не ви се стори твърде трудоемко. После ви каня на вечеря с отбрани гости. Стига да имате сили, естествено! Нейно височество, с оглед на трагичните събития, няма да се присъедини към трапезата — поне така предполагам. Всъщност тя по принцип рядко вечеря с гостите поради религиозни съображения. Обикновено ги приветства и изпива по питие в тяхна компания, ала днес… Но знае ли човек? Ще импровизираме, Сандиландс, става ли? Е, доскоро. И приятна баня!

Понечи да тръгне, но се спря.

— Между другото, обикновено носим бели вратовръзки… — додаде непретенциозно.

Във въздуха увисна незададеният му въпрос.

— То се знае, не съм и очаквал друго — отвърна сърдечно Джо. — Не се тревожете, сър, все пак изкарах цял месец в Симла. Не съм чак толкова далеч от тези неща. В багажа си съм предвидил дори сако за снукър — довери му той. — Черно кадифе. С ширит по реверите! По настояване на сър Джордж.

— Боже мой! Скрийте го някъде! — възкликна в отговор Вивиан.

— Точно това възнамерявах да сторя.

— Шегата настрана, Сандиландс — двамата с вас сме горе-долу един размер. Ако ви дотрябва нещо, само кажете на Говинд.

Останал насаме с Говинд, Джо реши да остави умората си за по-късно и се зае да установи контакт с новия си съветник. Посочи официалната порта, през която се влизаше в двора.

— Наистина забележителен портал! Чувал съм, че раджпутите са високи и снажни, но тези размери определено са повече от впечатляващи.

— Няма нищо чак толкова необичайно, сахиб — усмихна се Говинд. — Както ще се уверите лично, подобни портали са нещо нормално за Раджпутана. Строят се така заради слоновете, които редовно преминават през тях, естествено, оседлани с хауда 15.

— Естествено. — Джо се почувства като пълен глупак.

— Гостите често питат за изображението на слънцето край портата — извади го от неудобното мълчание Говинд.

Джо проследи с поглед ръката му и видя голямо, грейнало в усмивка златно лице, от което струяха ведрина и слънчеви лъчи. То като че ли беше монтирано върху вдълбан в стената прозорец със спуснати кепенци, доста високо над земята. Какво ли представлява — някакъв вид паметна плоча?

— Раджпутите са синове на слънцето — продължи Говинд, забелязал интереса на госта. — По-точно казано, са потомци на Лава, най-големия син на Рама. Всяка сутрин дворът се изпълва с хора, дошли да наблюдават как изгряващото слънце осветява златното лице там горе. Това им вдъхва увереност, че всичко е наред. Че божеството е с тях и чедата му не са забравени.

— А ако някой ден слънцето не изгрее? — попита Джо. — Имам предвид, нали има дъждовен сезон?

От дискретната усмивка на Говинд Джо разбра, че не е първият, който задава този въпрос.

— При лошо време, сахиб, когато слънцето не се вижда, господарят лично отваря прозореца и изважда на показ пред тълпата собствените си богоподобни черти. И хората са спокойни, че слънцето, под една или друга форма, винаги е с народа си. А сега, сахиб, бихте ли дошли с мен…?

Джо го последва в лабиринт от дворчета и коридори, накрая прекосиха тучна зелена поляна и се озоваха пред сградата до Стария дворец, която гостът огледа с любопитство въпреки натрупаната умора. Предположи, че това е Новият дворец. Е, навярно е бил „нов“ във викторианската епоха. Огледа със задоволство английския тип вила, пред която стоеше, и се зачуди кой ли е архитектът. Чарлс Войси? Едуин Лъчънс? 16Не. При повторния оглед забеляза характерния източен нюанс в декора, по-скоро смесица от източни и западни мотиви. В главата му изникна едно име. Сър Самюъл Суинтън Джейкъб 17. Да, ръката, въздигнала тази великолепна постройка, със сигурност е неговата.

Усетил, че гостът изостава, Говинд спря. Джо му се извини с усмивка и му даде знак да продължи, като го последва през внушителния вход и по мраморен коридор, където, както можеше да се очаква, стана по-хладно, макар и не студено. Прекосиха вътрешен двор, който Джо прецени като част от елементарна, но умно измислена естествена охладителна система на къщата. Беше пълен с шумни пауни и пърхащи бели гълъби, тревата в центъра беше зелена и обилно напоена. В храстите наоколо си даваха среща Изтокът и Западът — типично английски рози, решително опълчени пред екзотични бугенвилии, чиито цветове преливаха от искрящо бяло до пурпурночервено. Джо остана поразен от опияняващия аромат, на който привечерният въздух придаваше още по-голямо очарование. Пак се спря и помоли за допълнителна информация. Говинд посегна и откъсна цветче от висок храст, поднесе го на Джо. Кремавобялата камбанка беше като изваяна от восък.