Барбара Клевърли - Тигър в двореца

— Какво те кара да мислиш така, по дяволите? — попита Джо, докато оставяше пистолета си на масичката до вратата.

— Претърсих ти багажа и открих оръжието. Беше го скрил. Кой друг, ако не убиец, би крил пистолета си?

— Претърсването на багажа на гостите да не ти е навик?

— Да, определено — отвърна малкият, някак озадачен. — Как иначе ще си съставя мнение за хората? Искаш ли да ти кажа — попита, вече поуспокоен, след като пистолетът бе оставен встрани, гласът му сега звучеше далеч по-уверено — какво крие сър Хектор Мънро в най-малката от черните си чанти?

— Не!

— Ами тогава какво има в комплекта с бръснарски принадлежности на господин Трууп?

Джо се засрами, че второто „Не!“ прозвуча след частица от секундата забавяне.

— Пък и бездруго имаш физиономия на убиец — продължи малкият жизнерадостно. След тази характеристика Джо вероятно го бе изгледал смутено, та момчето побърза да обясни: — О, искам да кажа, че не си лош, даже си много симпатичен, ама просто приличаш на човек, който е свикнал да се бие. Като Яшастилак.

— Яша — кой? Кой е този? — Джо усети, че започва да губи нишката и разговорът се изплъзва от контрола му.

— Яшастилак — любимият боен слон на баща ми. Той е стар, загрозен от множеството белези, но е спечелил стотици битки!

— Е, и това ако не е комплимент! — отвърна Джо. Усмихна се широко, седна на леглото и отпусна ръце на коленете си в спокоен жест. — Не си много далече от истината. И аз бях воин, Бахадур, участвах в последната война в Европа. Един шрапнел, така се казва обвивката на патрона, ме разряза… ето тука. — Докосна отблъскващия белег, който минаваше през веждата му и продължаваше към лявата половина на лицето. — Е, сега трябва много да внимавам да не подплаша конете, но това не ме прави убиец. Не че не съм убивал хора. Но не съм заплаха за момчета, които се държат прилично. Даже напротив, тук съм, за да се грижа за сигурността ти. Изпраща ме сър Джордж Джардайн, който ти праща много поздрави.

— Сър Джордж! Видях го само веднъж, при гостуването му при баща ми миналата година, но знам, че ми е приятел — отвърна Бахадур. — Ще ми се да го видя пак. Знае за астрономията почти колкото мене и ме научи на страхотни номера.

— А, да — отвърна Джо сухо, — с това е прословут!

— Пък и е страхотен веселяк! — продължи ентусиазирано Бахадур. — И както казва бавачката ми, е голям палавник. Качи на покрива на двореца кана с петмез и още една с мед и ги изля в двора. Преди това ме накара да стоя долу, за да видя какво ще стане. И всичко се изля върху тюрбана ми! Жените от зенана видяха цялата сцена и едва не се пръснаха от смях. Обясних им, че това е научен експеримент, но за тях си беше просто забавна случка.

— Не виждам причина едното да изключва другото — вметна Джо.

Но споменът за миналото бързо избледня и щом момчето се върна към настоящето, в гласа му прозвучаха скръбни нотки.

— Сигурно щях да се чувствам по-спокоен, ако сър Джордж беше тук. Твърдиш, че си му приятел, но как да съм сигурен, че не ме лъжеш?

— Имаш право да си задаваш този въпрос — отбеляза Джо. — Виж, в чантата ми има нещо за теб. Джордж ти го изпраща, носи неговия подпис и име. — Отвори чантата си и извади книга. Ексцентричното заглавие гласеше „Хиляда и един ловки номера с карти за умни момчета“.

Магията на предмета явно подейства.

— Щом не си ти, значи човекът, изпратен да ме убие, е Едгар Трууп? — бе следващият въпрос на Бахадур.

Джо можеше само да гадае докъде се простира чувството на несигурност, самота и страх, стаени в този въпрос. Съчувстваше на момчето и сърцето му бе отворено за него. Скоро малкият ще остане без баща — дали го съзнава? Тогава ще се озове сред хора, които ще се опитват да го манипулират, вероятно дори да искат да се отърват от него. Нима Джо би могъл да му вдъхне увереност — все пак бе чужденец, гостуващ в двореца? Пор, захвърлен във враждебно свърталище на плъхове, където дебнат неизвестни заплахи? Следващият експрес „Слънчев удар“ може би ще докара в двореца наемен убиец; а може би дори вече е пристигнал. Джо си каза, че е твърде вероятно да не се налага внос на такива кадри.

— Не е Едгар — отвърна гласно. — Не го подозирай — не е той. Той също работи за сър Джордж. И двамата сме тук, за да ти помогнем и да разберем какво се е случило с братята ти. Все още нямам никаква представа какво става в Ранипур, но е очевидно, че има нещо не наред. Така като те гледам, май познаваш изтънко живота в двореца. — Реши да кара направо. — Помогни ми да разбера какво става, доколкото ти е възможно, без да се излагаш на опасност. Ако продължаваш все така да нахлуваш в стаите на непознати и да им пъхаш пистолет в носа, със сигурност рано или късно ще си изпатиш!