Барбара Клевърли - Тигър в двореца

— Толкова се радвам, че ти харесва. Подари ми го един търговец на бижута от Лондон, който ни посети миналата година. Баща ми беше впечатлен от щедростта, проявена към сина му, та възложи на англичанина огромна поръчка. Сега на свой ред ти го подарявам. Настоявам да го вземеш.

Смутените протести на Джо бяха отблъснати.

— Такъв ни е обичаят — твърдо отсече малкият. — Ако гост изкаже възхищението си от някой наш предмет, ние с гордост му го подаряваме. Ти си воин като раджпутите, то е видно, така че съм сигурен, че разбираш. Нима ти не би ми подарил нещо, ако наистина ми хареса?

— Ами да, разбира се — отвърна Джо, без да се замисли, спечелен от невинното и искрено изражение на лицето пред себе си.

В следващия миг усети, че е паднал в капан, но вече беше твърде късно. Бахадур тържествено постави часовника в средата на тоалетката и се обърна към Джо.

— Е, а сега вече наистина трябва да вървя — обяви. — Ще се върна утре, за да продължим разговора си, сър.

Джо притаи дъх, докато малкият се отдалечаваше. Нима ще му се размине? Щом стигна до масичката край вратата, Бахадур забеляза браунинга и вдигна ръце в добре изигран жест на изненада от видяното. Взе пистолета, който се плъзна в ръката му с лекотата, с която човек поема познат предмет.

— Пазете си оръжието, господин Сандиландс. За мен би било истинско нещастие да го загубите, защото това е най-прекрасният, най-удобен пистолет, който съм вземал в ръка. Ако имах подобно оръжие, макар и незаредено, както подчертахте, втъкнато в колана си, бих се чувствал далеч по-сигурен.

И въздъхна.

Джо разбра, че са го изиграли, но в същото време улови и неистовия страх, който изпитваше момчето. Явно беше искрен, заплахата — реална, а молбата — съвсем сърдечна. Пое си дълбоко дъх. Чу собствения си глас да изрича с чувство, което се надяваше да подобава на официалността и чувството за дълг на един раджпутски войн:

— За мен е чест, Бахадур, да задържиш това оръжие.

Двамата се усмихнаха в знак на взаимно уважение и Бахадур и браунингът изчезнаха тъй внезапно, както се бяха появили.

Отпуснал се във ваната, Джо се разкъсваше между яростта и веселостта. Беше го яд, че загуби пистолета си, макар че се бе оказал достатъчно предвидлив да вземе с останалите муниции и стария си револвер. Мунициите! Внезапна смразяваща мисъл го накара да стане от ваната и гол, без да се избърше, да се отправи към чантата си. Опита се да си припомни колко точно бе тежал малкият пистолет, когато го пое от ръката на Бахадур — не успя. Изруга за разсеяността си, заровичка в чантата и с въздишка на облекчение намери резервните пълнители за браунинга точно там, където ги бе оставил, завити в една жилетка.

Преброи ги. Бяха с един по-малко.

Джо простена. Изнервено дванайсетгодишно хлапе кръстосваше двореца, въоръжено с личния пистолет на капитан от полицията. При това оръжието не беше празно, както мислеше Сандиландс, а заредено с осем смъртоносни куршума. Джо си представи как би коментирал това сър Джордж, ако разбереше. Да предположим, че малкият отиде директно в зенана с новата си играчка и реши да въздаде справедливост сред махараните заради заговорите срещу майка му. Като лисица в кокошарник, той ще може да убие, когото си пожелае.

Джо се опита да прогони от главата си тези ужасяващи, но не особено правдоподобни идеи. Нещо в това момче му спечели доверието. Не се съмняваше в смелостта му и беше впечатлен от интелигентността и от бързата му мисъл. Може пък Бахадур да му бе казал истината и да бе взел оръжието за лична защита. Е, така да бъде. Предположи, че момчето няма на кого да се довери. Може наистина да го грози смъртна опасност и в крайна сметка браунингът да се окаже единствената му закрила. В такъв случай, въпреки че не беше особено редно, Джо щеше да се почувства щастлив, че му е дал оръжието. Наложи си да се успокои и да довърши тоалета си. Оставаше му само час, за да допише показанията за Клод.

Макар да се чувстваше доста неловко във вечерния си костюм и с обещаната бяла вратовръзка — облекло, издържано в строгите канони на дворцовия етикет, — Джо се настани на писалището, където намери предостатъчно хартия за писане и превъзходна писалка, заредена с черно мастило, и се залови за работа. Думите се лееха с лекота, не пропусна нито една подробност и получи доста добър резултат. Сгъна листа на две, пъхна го в джоба си и след като хвърли виновен поглед на картието, го прибра в другия си джоб, тъй като не знаеше какво друго да го прави, пък и бидейки наясно, че стаята му не се охранява. Позвъни и изчака ескорта, който трябваше да го придружи до трапезарията. Беше си оставил цели десет минути за придвижване.