Барбара Клевърли - Тигър в двореца

— По времето, когато Стюарт се прибра от фронта, самолетите се продаваха за по шестстотин долара парчето. Има колкото щеш. Навсякъде из Щатите. Военните с радост се разделяха с тях. Резервни части също се намираха без никакъв проблем. Така че брат ми си купи два самолета, единия го разглоби на шайби, направи машината, която му трябваше, и така подхванахме бизнеса. Татко ни помогна в техническата част, но скоро аз навлязох достатъчно навътре в нещата, за да го правя и сама. В резултат сега мога не само да танцувам върху крилата на самолет, но и да го пилотирам и да го поддържам. — Маделин изрече всичко това с гордост и с известна доза предизвикателност.

Джо предположи, че вероятно се е сблъсквала с доста сериозни критики от страна на мъжете заради нетипичните си за една дама занимания. Поведението й му показваше съвсем красноречиво, че повече не й се спори по този въпрос. Джо беше очарован от новата си позната. Маделин Мърсър беше крайно нестандартно и привлекателно създание. Нищо чудно, че е привлякла и задържала цялото внимание на сина на махараджата. Успя да откъсне очи от усмихнатото и словоохотливо момиче до себе си и погледна пак към пилота, който изпълняваше непознат за него номер.

— Досега мислех, че полицейската професия е опасна — заключи. — Но в сравнение с това си е направо детска игра!

— Е, има си своите рискове, но е по-благонадеждно, отколкото да разнасяш въздушната поща — увери го Маделин. — И е за предпочитане от контрабандата на алкохол през мексиканската граница. И това сме правили, преди да напуснем Щатите.

— Да разбирам ли — усмихна се Джо, — че двамата с брат ти сте били с единия крак отвъд закона, когато сте напуснали родината си?

— Ами, в известна степен… Имаше например изявления от сорта на „младият капитан Мърсър, смел въздушен ас с двайсет унищожени вражески самолета, отбелязани върху корпуса на самолета му, прие предложението да стане личен треньор на зет си и го последва в Ранипур. Говори се, че Притви Сингх, вторият син на махараджата, добре известен сред представителите на световния хайлайф, държи в конюшнята си най-малко десет аероплана, които умее да пилотира.“ — Маделин явно цитираше вестникарска статия. — Ей, вижте го какво прави!

Джо се престраши да погледне. Самолетът се носеше над главите им с корема нагоре, а пилотът им махаше жизнерадостно с ръка. Не — махаше им с две ръце!

— О, боже! — възкликна Джо.

— Виж, това вече е опасно — заяви гордо Маделин. — На тия дженита не може да се има вяра! Понякога в такова положение моторът засича и хоп — ето ти проблем! По принцип не са предназначени за каскади, но освен добър пилот Стюарт е и прекрасен механик, така че направи някои подобрения, за да задоволи изискванията си и сега тази машинка изпълнява всяко негово желание. Ето, пак се започна!

Докато самолетът се изкачваше все по-нагоре по спирала, пилотът хвърляше след себе си лъскави гирлянди, които блестяха на слънцето и се стелеха плавно над нивята.

— Това вече е посрещане по източен маниер — обясни Маделин.

Едгар успя да хване една гирлянда и я разгледа по-подробно.

— Златна ли е? — попита.

— Разбира се — отвърна Маделин.

— Хм… и на каква височина смята да се вдигне? — попита нервно Джо, докато гледаше как пилотът продължава да се отдалечава нагоре в небето и да сее гирлянди.

— О, той едва сега започва — успокои го Маделин. — Преди две-три години Стюарт направи опит да подобри рекорда за височина. Продължава нагоре, докато остане без гориво, след което се спуска по инерция. Покри 25 000 фута 13, не му достигна съвсем малко, за да подобри рекорда. Но един ден и това ще стане.

Наблюдаваха в мълчание, зяпнали, с нарастващо напрежение.

— Добре, Стю, стига толкова, справи се чудесно… схванахме ти идеята — промърмори Маделин на себе си, но думите й не убягнаха на Джо.

Сякаш чул я, пилотът прекрати изкачването си, изправи самолета и се спусна стремително.

— Ами сега какво прави? — попита Едгар.

— Лупинг — обясни Маделин. — Никога ли не сте виждали лупинг?

Носът на самолета се вдигна рязко, крехкият корпус го последва с мъка, двигателят изрева възмутено.

Внезапно Маделин ахна и Джо я погледна. В мига на максимално усилие, по средата на лупинга, самолетът внезапно спря да се издига. Носът му падна и машината застана в хоризонтална позиция. После двигателят спря.

— Това пък защо го прави? — попита тя по-скоро себе си. — Не се бяхме разбрали за подобно нещо!