Барбара Клевърли - Тигър в двореца

В далечината изплува приказният дворец на Ранипур. От двете страни на разкошен портал се издигаше висока скала от обработен, дялан и гравиран розов камък, която още по-нагоре и в дълбочина преливаше в каскада от балкони и павилиони, в градина, купол и храм, всичко това увенчано с тънки като игли кипариси, изопнати като на стража. В полите му вреше и кипеше градче с боядисани в бяло и бледосиньо къщи. Джо беше искрено възхитен. Без допълнителни инструкции колата отби и шофьорът дръпна ръчната спирачка.

— Хиляда стаи! — обяви Едгар. — Удай твърди, че е влизал във всичките, ама лично аз се съмнявам.

— Кой живее в тях? — попита Джо.

— Повечето се използват само в специални случаи. Удай за нищо на света не би живял там. След минута ще видим и Новия дворец. Кралското семейство е многобройно. Лели, чичовци, синове и дъщери и накрая, разбира се — съпругите. Всяка от тях си има апартамент. Отделните апартаменти имат пълен набор от слуги, а ако вляза в подробности, бих казал, че всеки от тези слуги на свой ред си има слуги. При последния военен поход, на който се вдигна Ранипур, всеки воин бе придружаван от двама оръженосци. За да поддържаш подобен многочислен антураж, ти е нужна доста голяма къща, като се има предвид, че трябва да им осигуриш храна, подслон и тъй нататък. Зад стените на двореца живеят над три хиляди човека, като всеки от тях полага изключителни усилия да запази своя сан и величие, поради което се ширят кавги, сплетни, лакомия, не бих се изненадал да има и кражби, заговори и кроежи… Ще се съгласиш, че звучи отвратително, но като цяло съм убеден, че си прекарват добре. Е, не бих казал, че е точно по мой вкус.

— И аз едва ли бих се чувствал на място в подобна обстановка — заключи Джо.

— За себе си мога да го твърдя с абсолютна сигурност — увери ги Маделин.

Едгар сякаш не я чу.

— Удай също невинаги е доволен от това положение на нещата. Утре ще ти покажа парадните апартаменти. А междувременно започвам да си мисля, че с удоволствие бих взел една баня. — Обърна се към Маделин: — Да вървим, а?

— Добре. Но преди това се подгответе за още една изненада! — отвърна тя. — Подготвили сме ви посрещане — в тексаски стил!

Посочи небето над гладките, разпрострени нашироко възвишения, които ги деляха от града и двореца. Горе във висините кръжеше малък самолет. Пилотът явно също ги забеляза, направи обратен завой и полетя към ролс-ройса с шеметна скорост. Пикира ниско и всички в колата инстинктивно се приведоха, а търбухът на самолета мина на косъм от главите им, вдигайки огромен облак прах. Джо примигна срещу слънцето и видя как посрещачът се отдалечава на запад зад гърба им. Машината беше двуместна, предната седалка беше празна, а пилотът им помаха от задната.

— Кой е този, по дяволите? — извика Джо, стреснат.

— Най-добрият пилот в цяла Индия и цяла Америка, а и в целия свят — отвърна с гордост Маделин. — Капитан Стюарт Мърсър, бивш пилот от американската ескадрила. И мой брат.

— Твой брат ли? Какво прави в Ранипур?

Маделин не откъсна поглед от малкия „Къртис Джени“, който подхвана серия от въздушни каскади. — Да ви кажа право, още не знам със сигурност в кого се влюби Притви — в мен или в Стюарт — отвърна с усмивка тя. — Запознахме се на една летателна площадка, така де, по-скоро пасище… В Щатите. Двамата със Стюарт правехме различни номера във въздуха. След представлението Притви дойде зад кулисите, ако мога така да се изразя. Въртим, тоест въртяхме, семеен бизнес. Да си чувал за „Еърдевилс“?

Джо кимна. Ето каква била работата, значи: Маделин беше не просто танцьорка, тя танцуваше върху крилото на самолет и работеше в летящ цирк! Дали сър Джордж нарочно не доуточни това? Джо беше чувал за доста номера, изпълнявани в летящи циркове, дори бе виждал някои от тях в Европа. Самоубийствено дръзките подвизи на тези изпълнители го оставяха без дъх. Младите пилоти, повечето от които оцелели във войната, след края й изведнъж се озоваваха в един глупав и неблагодарен свят, неспособен да оцени техните качества. Тези хора се нуждаеха от препитание, а това, което умееха да правят най-добре, бе да летят. Така че не след дълго започваха да осъзнават, че уменията им осигуряват забавление на тълпата. Хората бяха готови да си платят, за да видят изпълненията им. Някои дори бяха готови да дадат пари, за да се повозят на самолетите им. Джо потръпна при тази мисъл. Но с течение на времето публиката свикваше с номерата им и започваше да се отегчава. И те биваха принудени да измислят още по-дръзки и рисковани номера, за да задържат вниманието на зрителите. Рисковани скокове, полети сред водите на Ниагарския водопад, мятане от движеща се кола върху нисколетящ самолет, дори прескачане от един самолет на друг във въздуха — всичко това бе изпробвано с едничката цел да се печелят пари. Някои от тези безразсъдни смелчаци наистина натрупаха състояния, но повечето едва свързваха двата края, а немалко заплатиха дързостта с живота си.