Барбара Клевърли - Тигър в двореца

— Освен ако не става въпрос за трите думи, които започват с „ц“ — цветя, цитруси и целув…

— Да, благодаря, че ми опресни паметта! Но нямах нужда от целувки и ласки.

— Можеше да се изтълкува като обида. Какво говоря — тук сме едва от няколко часа, а ти вече им врътна цели два от любимите си номера. А сега ме чуй! Махараджата иска да ни види и двамата. Веднага! Вероятно ще ни връчи пътните листа за обратно и нима няма да е прав? Така че си оправи косата и да вървим.

Отправиха се към тронната зала — просторна и разкошна, предвидена да побере поне хиляда души. Когато влязоха, намериха вътре едва петима. Удай Сингх седеше на разкошната си червена кадифена гади, въздигната на сребърен пиедестал, под златен чадър, носен от един слуга. В краката му бе седнал сбръчкан старец с мастилница и писалка в ръка. Залим стоеше прав отдясно на брат си. Клод се бе отдръпнал дискретно по-назад.

— Господа! Добро утро! Радвам се, че ми отделихте малко време. Не искам да се натрапвам, но ми е нужна помощта ви по въпрос, касаещ страната ни. Работата е проста. Бих искал да поставите подписите си под тези документи.

Удай вдигна два пергамента, украсени с печати и изобилни калиграфски орнаменти. Изглеждаха наистина сериозни и важни.

— Моето завещание — продължи Удай. — Или, по-точно казано, писмено изражение на волята ми по отношение наследяването на трона. Съдържанието на документа вече е съгласувано с резидента. — Кимна кратко към Клод, който усърдно бе забил поглед в излъсканите си обувки. — Остава само да получа подписите на двама почтени мъже, които да свидетелстват, че съм направил това по своя воля.

Направи знак на писаря, който взе пергаментите от него и ги постави на подвижната маса за писане встрани. Появи се автоматична писалка и всички зачакаха ритуалното полагане на подписи.

— С цялото ми уважение, сър — възпротиви се Джо, внезапно покосен от лошо предчувствие, — но според мен под такъв важен документ подобава да стоят подписите на ранипурски благородници, а не на двама случайни кондотиери. Нима няма благонадеждни царедворци, произхождащи от уважаван древен род — завърши той с усмивка, имаща за цел да спечели събеседника и да придаде повече благост на нетактичното изказване.

— Благонадеждни царедворци ли? — попита Удай, възвърнал усмивката си. — Това, Сандиландс, са взаимно изключващи се понятия. А както е известно, свидетели изчезват, променят си мнението, дори свършват на дъното на езерото. Направихме две копия от документа, едното ще вземете със себе си на тръгване от Ранипур. Ако наистина имате желание, можете да го прочетете — подметна услужливо Удай, докато двамата се отдалечаваха към писалището.

Едгар взе писалката и след като прегледа съдържанието на документа по диагонал, подписа, без повече да му мисли, на мястото, посочено му от писаря. На Джо обаче му беше необходимо повече време, за да асимилира прочетеното.

Изненади нямаше. След смъртта на бащата на трона трябваше да се възкачи Бахадур, кръвният син на Удай Сингх; имаше посочени и двама регенти, които да управляват, докато момчето навърши осемнайсет години.

Джо се вторачи с интерес в имената: Клод Вивиан и Нейно сиятелство махарани Шубхада.

След като и вторият свидетел положи подписа си, писарят нави внимателно двете копия и завърза всеки от екземплярите с ивица червено кадифе. Единия екземпляр подаде на владетеля, втория — на Джо.

— Добра работа свършихме — оповести Удай. — Уверявам ви, че няма да бъдете излъгани! Това малко представление бе изнесено за пред Британската империя. Моята страна и моят народ не са толкова претенциозни, тук възкачването на престола се оповестява по по-прост начин. Тази вечер синът ми Бахадур ще се храни от чинията ми на публична вечеря и с този акт ще бъде припознат от всички като мой наследник. Но да не се отклоняваме, заповядайте да излезем на терасата и да изпием по питие, за да отпразнуваме случая.

Присъстващите учтиво отклониха погледи, докато Залим се втурна да помогне на брат си да стане от гади и да излезе от помещението. Беше видно, че Удай, облегнат тежко на братовото си рамо, изпитва силна болка. Джо ги последва, разстроен и изпълнен с противоречиви мисли. В композицията на завещанието имаше нещо, един мъничък детайл, който му се видя доста странен. Датата, 16 юни, и в двете копия бе написана с малко по-различно мастило от останалия текст. Синьо-черно мастило „Стивънс“ вместо черно „Стивънс“.