Барбара Клевърли - Тигър в двореца

— Но тук има… — заекна той.

— Не се опитвай да ги броиш. Има ги навсякъде.

Джо се вгледа по-внимателно. Повечето от следите бяха доста избелели, но последните две или три в края му се сториха доста скорошни и ярки. Сподели подозрението си със Стюарт.

— Прави се и до днес — уморено отвърна пилотът. — Британците го забраниха преди век, но нима могат да огреят навсякъде. Последните отпечатъци са оставени преди три години, както разбрах. Хайде да вървим. Това е къщата на управителя на града. Тук е роден Удай. Очакват ни.

— Амал кхая, сахиб?

— Какво каза? — попита Джо.

— Пита дали си взел дозата си опиум за днес. Ако не си имал достатъчно време за това сутринта, ще те почерпи — отвърна Стюарт.

Джо успя да намери правилните думи на хинди, за да благодари и да откаже традиционния стимулант. Домакинът му, Шардул Сингх, даде знак да отнесат наргилето, усмихна се и поръча да сервират чай и сладки. Седяха боси, с кръстосани нозе върху бели дюшеци с памучни покривала, поставени на хладния мраморен под на верандата, която гледаше към потъналия в цветя и плодни дръвчета двор. Джо се запита, колко ли кофи вода се изливат ежедневно тук, за да се поддържа изобилието. Шардул беше семпло облечен в бяло доти 44и курта 45с жълт тюрбан и заобиколен от подобно облечени усмихнати мъже от най-млада, до преклонна възраст. Един от по-младите бе извикан напред с обяснението, че английският му е доста по-добър от хиндито на Стюарт, и разговорът потръгна в дух на веселост и приятелство.

Двете страни се надпреварваха да си разменят любезности и трябваше да мине известно време, докато Стюарт уцели подходящия момент, за да премине по същество. Той деликатно се поинтересува дали е възможно да разговаря с родственика на уважаемия домакин — Али.

Молбата бе посрещната с искрено недоумение, което не убягна от опитното око на Джо. Последва кимане с глави, шушукане, въпроси. Заключението беше, че Стюарт вероятно е бил подведен за местонахождението на своя механик. Али не се бил вясвал в родния си дом, откакто отишъл да работи за Стюарт в двореца преди повече от година. Мъжете изглеждаха учтиво разтревожени, но далеч не притеснени от изчезването на сродника си. Всъщност бяха по-заинтригувани от присъствието на Джо, отколкото от отсъствието на Али, и както му се стори, с нетърпение очакваха някакво обяснение на появата му сред тях.

Стюарт се постара да им разкаже подробно за целта на посещението на Сандиландс в Ранипур, придавайки на визитата му повече тежест, отколкото тя всъщност имаше — поне така си помисли Джо. Приятел на вицекраля? Прочут ловец на тигри? Изключителен играч на поло? Надяваше се да не го карат да демонстрира някои от тези си качества. А на всичкото отгоре Стюарт допълни картинката, като им обясни, че Сандиландс е и учен — велик брамин в своята страна. Бил включен в изследователски проект на областта Шектавати. Всички са чували за полковник Тод, който век преди това бе написал историята на Раджпутана, нали? Е, Джо е продължител на похвалното дело на полковника. Дали ще имат нещо против да им зададе няколко въпроса за живота сред раджпутите?

Нямаха. Напротив, любопитството им се възбуди. Отговаряха с охота и изчерпателно. Джо извади бележника си от Скотланд Ярд и започна да записва отговорите на въпросите, които Стюарт им казваше, че е задавал. Дори допълни и няколко свои въпроса и остана толкова въодушевен от речевата енергия и удоволствието, което изпитваха тези хора от фолклорните си легенди и историята на племето си, че едва ли не се изненада, когато Стюарт подметна въпроса за престолонаследника на Ранипур. Знаеше, че Джо с огромен интерес ще изслуша историята на възкачването на трона на Удай Сингх.

Историята очевидно бе обичана от всички, защото присъстващите започнаха да се надпреварват да разказват собствените си версии, да се поправят един друг. От бурния поток английска реч, премесена с хинди, Джо успя да сглоби вълнуващ разказ. Удай, далеч не скромно селско момче, бил по-малкият син на търговец — заможен, ала без кралско потекло. При раждането му преди повече от половин век, когато бил изготвен и прочетен традиционният хороскоп, семейството му останало втрещено при новината, че бебето им един ден ще стане владетел. Мъжете помнеха и издекламираха хороскопа дума по дума, а Стюарт преведе всичко.

— „Един ден момчето ще стане махараджа и баща на махараджа, който ще види как над Ранипур изгрява ново слънце.“