Барбара Клевърли - Тигър в двореца

Всичко станало така, както било предречено. Старият владетел бил бездетен и с напредването на възрастта, несъмнено знаейки за пророчеството, осиновил младия Удай, взел него и по-големия му брат в Ранипур и обучил и двама им във всички умения, нужни за ръководенето на едно царство. Удай бил добър владетел, добавиха те, и не забравил родното си място, правейки всичко възможно, за да облекчи трагедиите, сполетели местните през последните години.

Джо, влязъл в новата си роля на историк, се изкуши да поразпита повече за въпросните трагедии. Отговорът за пореден път бе повече от вълнуващ. Седемгодишната суша в края на миналия век, сегашната суша, която изглежда не по-малко унищожителна, войната в Европа, в която загинали толкова млади мъже, тръгнали с ранипурските кавалеристи, инфлуенцата, погубила толкова много народ, западането на търговските пътища, безкрайните налози, изисквани от британците, и миграцията на младите към градовете… Списъкът се оказа дълъг и болезнен.

Докато Джо слушаше с половин ухо потресаващата, скръбна история на загуби и унищожения, в главата му хрумна ужасна мисъл. Толкова ужасна, че моментално я отхвърли. Тя се завърна двойно по-настойчива и той мигновено разбра защо инстинктът му го бе довел в Суригаргх.

Удай Сингх, който се намираше в дарбара, чу прелитащия „Джени“ и освободи другите молители. Отпрати слугите и направи знак на брат си да се приближи.

— Гостите ни се връщат, Залим.

— Както и предположихте, Ваше височество, отлетяха в посока Суригаргх. Англичанинът е известен с това, че винаги открива истината и че е честен човек. Според Едгар той е точно такъв, какъвто изглежда, и служи само и единствено на Британската империя. Той е очите и ушите на сър Джордж — така се говори.

— Мене ме интересува мозъкът, Залим. Как мислиш, има ли достатъчно мозък, за да разреши нашия проблем? Нека насърчаваме предприемчивия ни детектив. Ако са го изпратили на оглед — да оглежда. Погрижи се телефонната линия да му е на разположение — сигурно ще иска да се отчита на господаря си. Човекът си е завоювал определена позиция пред хората си, доколкото забелязвам, и присъствието му тук вече ги направи по-благоразумни и по-спокойни… като стадо, при което се е върнал пастирът. Той не притежава повече власт, отколкото тях самите, но е надарен с аура, с една илюзия за сила, която явно им действа успокоително. Бих искал да поостане известно време. Възможно е да се появи опасност за живота на сина ми, а Бахадур ми спомена, че харесва този човек и му има доверие. Така да бъде. Нека полицаят стане неофициален охранител на детето. Предложи му развлечения… Но може би не жени, ако е вярно това, което ми докладваха!

— Той отблъсна Падмини, Ваше височество, но не прекара нощта сам.

Удай повдигна вежда.

— Американката. Снаха ви…

Никой друг, освен родния му брат не би рискувал да предаде на господаря точно тази новина. Удай избухна.

— Тя вече не ми е снаха! Ако изобщо някога е била! Тази жена е двойно нечиста — чужденка и вдовица. Сигурно би легнала и с просяк. Но такива са чужденците — без потекло и със собствени обичаи.

— Докладваха ми, Ваше височество, че помежду им не се случило нищо, само разговаряли. Възможно е американката просто да е потърсила подслон при него.

— Може би Сандиландс има по-различни наклонности? Виж какво друго бихме могли да му предложим. Но ловът — това със сигурност ще му отклони вниманието. Трябва да организираме лов на тигри възможно най-скоро. Е, да се залавяме. Изпрати да повикат Едгар и детектива. Искам да се срещнат с мен тук след половин час. Заръчай да дойде и писарят, в случай че се нуждаем от услугите му за съставяне на писмото, а освен това не би било зле да присъства и резидентът, нищо, че е запознат със ситуацията. Ще изпълня тази церемония от гади.

Обърна се и се отдалечи с бавна крачка, като остави министъра да пляска с ръце и да раздава нареждания на ордата слуги, които изникнаха изневиделица.

На път за Новия дворец Джо бе посрещнат от Едгар и един дворцов кхидаматгар. Едгар не бе в особено ведро настроение.

— Къде се губиш, по дяволите, Сандиландс? Точно днес ли избра да си правиш обиколки със самолет? Май е малко неуважително, не смяташ ли? Ами онова момиче снощи, дето го отпрати? За какъв дявол трябваше да го правиш? Тя не ти е кукла, мамка му!

— Просто се придържах към неписания закон на раджа, Едгар — отвърна Джо търпеливо. — Сахиб не приема подкупи.