Барбара Клевърли - Тигър в двореца

За изненада на Джо, Стюарт спря и даде знак, че е готов да гледа.

— Ние, артистите — ухили се той, — трябва да се подкрепяме. Хлапетата си ги бива. Така и не съм успял да разбера как ги правят тия трикове. Гледай.

Двамата наблюдаваха слисани как десетгодишният магьосник изпълнява номер след номер, придружени от коментар, смесица от хинди и английски. Малките кафяви ръчички се стрелкаха хипнотично, демонстрирайки невероятна сръчност с шепа излъскани камъчета, медни чашки, две червени метални топки и мазно тесте карти. При всяко магическо изчезване на предмет, за който зрителите бяха сигурни, че държат под око, хлапето се провикваше победоносно:

— Къде е? Замина за Делхи!

Кулминацията на изпълнението му беше изчезването на двете червени топки от обърната с дъното нагоре чаша и последвалото мистериозно появяване на топките от слабините на Джо — магьосникът поднесе чашата си и топките изтрополиха в нея. Джо си придаде ужасен вид, после направи кратък оглед и въздъхна с облекчение, доволен, че собствените му топки не са тръгнали за Делхи. Публиката изпадна в екстаз, който премина в неистово ликуване след получения тлъст бакшиш, с който цялата сюрия се изнесе към близката сергия със сладкиши.

Все още доволно усмихнат, Джо изчака и последното хлапе да се отдалечи и се обърна към спътника си.

— Виж, Стюарт, да ти призная, Али е последният човек, когото очаквам да видя тук. Радвам се, че дойдох, но не съм съвсем сигурен какво ме доведе на това място… Любопитство, предполагам… Реших, че е важно да разбера повече за живота на махараджата… Целият проблем като че ли идва от тази работа с престолонаследника, оттам започва всичко.

Стюарт се ухили.

— Инстинктът ти сигурно не те лъже. Цялата тази гадна работа е заради простичкия въпрос — кой ще се качи на трона? Видя ли огромната хавели 42, която ти показах? Там е роден Удай, а братовчед му, управителят на града, живее там и до днес. Казва се Шардул Сингх. Да отидем да го поздравим.

— Хавели — това ли каза?

— Да. Не си ли чувал за хавели? — Стюарт се усмихна многозначително. — Очаква те голяма изненада. Това е нещо много специално. Ето, ей там вдясно се вижда една.

Сградите, които от въздуха изглеждаха невзрачни и бозави, се оказаха очарователни, като ги видиш отблизо. Джо спря и огледа с възхищение една от пищните търговски къщи, които се намираха на главната градска улица. Представляваха здраво укрепени стени, надупчени само от редици зарешетени прозорчета, и както предположи Джо, се охлаждаха и дишаха благодарение на вътрешните дворове, които видя от самолета. Но най-изумителното в тях бяха орнаментите по стената. Сякаш в пълна противоположност на мрачните околни сгради, художниците бяха обсипали стените с фрески в бляскави пъстри цветове. Джо с наслада разгледа изображенията на процесия слонове с разкошни покривала, изправени на задните си крака бойни коне, ловни сцени, дебнещи тигри, цветя и птици, дори редици британски войници в червени униформи и детинска рисунка на влак.

Докато вървяха по пълната с народ главна улица, Стюарт показваше най-интересните сцени, колкото по-нататък отиваха, толкова по-внушителни и впечатляващи ставаха сградите и рисунките. Джо се спря пред едно удивително постижение на художника само в три цвята — червено, кафяво и зелено — и огледа с възхищение пищните цветни арки около двама раджпутски воини, яхнали жизнерадостно декорирани атове. От двете страни на основната картина имаше по-малки изображения на раджпутски жени. Една си играеше с йо-йо; друга държеше музикален инструмент; трета, развяла поли, тичаше с лък и стрела и устремено изражение; лицето на четвърта бе забулено и се виждаше само едно втренчено в зрителя блеснало тъмно око и натежали от накити глезени и китки.

— Е, какво разбираш от това? — попита Джо, забелязал широката ивица от червени отпечатъци от ръце, която минаваше в долната част на стената. — Някак не се връзва с останалите орнаменти.

— Нарича се тапас 43 — Стюарт смутено зарови крак в прахоляка. — Знаменателна е за ритуала сати. Всички вдовици от къщата отивали на кладата със своя мъртъв господар. Даже и наложниците. Повечето го правили по свое желание — било въпрос на чест и гордост да демонстрираш пред всички любовта си към починалия. Но това сигурно го знаеш. На път за кладата жените потапяли дясната си ръка в червена охра и оставяли отпечатъци по стената на къщата.

Джо плъзна опечален поглед по ивицата отпечатъци, някои от които бяха едва ли не детски.