Барбара Клевърли - Тигър в двореца

Сведе глава и продължи пътя си. Държеше се точно както се полага и според изискванията на ниското й положение в двореца. Успя да се промъкне и да надзърне към трупа, разпръсна ориз и невени отгоре му, дори метна една-две стъклени гривни. Помещението, където бе изложено тялото, беше горещо и неприятно претъпкано с ревящи оплаквачки. Музикантите изпълняваха тъжен химн за мъртвите, поклащаха глави в ритъма на монотонната мелодия. Всички жени в двореца се изредиха — без жена му. Точно в този миг вдовицата би трябвало да си реже косите, да облича черни дрехи и да се подготвя да потъне в незнайна стая в далечна част на двореца, където да яде безмесни храни от проста гаванка до края на живота си — ако изобщо някой се сети да я нахрани. Но къде ли се е дянала американката?

Празнува и гуляе в Стария дворец заедно с останалите нечестиви. Ляга в кревата на последния появил се ференги 39. Лицето й се изкриви от омраза, раменете й потръпнаха. Никога няма да ги разбере тия чужденци, дето ги приемат толкова радушно в двореца. Онзи дългият, мургавият, с поглед, остър като копие, и тяло на раджпут, онзи полицай сахиб, чието пристигане проследи иззад кепенците на един затворен прозорец, отхвърли вниманието на Падмини. Известната Падмини, Лотосът, момичето, което Лал Бай лично въведе в изкуството на насладата. Залим изпадна в ярост, но Лал Бай застана на страната на Падмини. Щом чужденецът предпочита компанията на пияна бяла курва вместо на най-талантливото момиче в кралството, значи не заслужава вниманието им. Изобщо не е нужно да се съобразяват с него.

Ами оная камила, дето прекара нощта в стаята му? Какво да я прави? Докато тялото на мъжа й изстива и се вкочанява! Безсрамна курва! Светотатство! Лал Бай реши да говори с Удай Сингх при първия случай, който й се удаде. А след края на траура ще го види със сигурност.

В крайна сметка тя е майка на единствения му жив син — беше на петнайсет, когато роди Бахадур. Не беше съпруга, но бе жена, с която е добре да се съобразяваш. И все още бе достойна за вниманието му. Лал Бай осъзнаваше прекрасно, че е не по-малко привлекателна и младолика от коя да е Падмини. Естествено, сега той ще разбере, че си губи времето — ценното оставащо му време — с онова недодялано момиченце, което не беше нито чистокръвна индийка, нито стопроцентова американка. Това момиче няма нито гърди, нито поклащащи се бедра и Лал Бай се бе смяла от сърце, когато чу коментара на един от дворцовите гвардейци, че единственото нещо, което Нейно височество номер три обича да усеща между краката си, е понито за поло.

Лал Бай продължи напред, наслаждавайки се на хладината, облъхнала северната веранда. Беше се отдалечила доста от апартамента си в източния край на зенана, но имаше нещо, което трябваше да види на всяка цена, преди да се върне, за да изпълни пуджа 40. Освободи помощничката си, Чичи Бай, за да подготви благовонията и жертвоприношенията за сутрешната церемония. Щеше да извърши пуджа на този ден с благодарност към богинята покровителка на семейството й. Махакали заслужаваше признателността й. Молитвите на Лал Бай бяха чути и вече нямаше никакви пречки за изпълнението на пророчеството. Малко след раждането на Бахадур тя заплати доста голяма сума пари на един гадател и оттогава до днес всеки ден си повтаряше думите, които той й каза: „Господарят ще бъде наследен от третия си син! Ала този трети син ще бъде последният господар!“

Втората част от пророчеството й звучеше зловещо, но Лал Бай се постара да прогони тези мисли от главата си. Важното е, че осъществяването на първата част е съвсем близо — останалото няма значение. Запази го за себе си, опасявайки се да не предизвика нечия завист, но години наред наблюдава зорко другите жени на владетеля за някакви издайнически знаци на чудодейна закъсняла бременност, опасявайки се да не би някоя от тях да роди законен трети наследник. Подкупваше прислугата на махараните, за да й носят всеки месец новини, че всичко е наред и с течение на времето, според законите на природата, нещата се подредиха. Но ето че в един момент Удай се ожени за трети път. За млада жена, пред която се простираха множество плодоносни години.

Лал Бай се почувства сломена. Изоставена сама в покоите си в зенана, докато господарят й прекарваше времето си с новата си съпруга, тя се отдаде на горещи молитви и явно богинята се бе вслушала в думите й и бе удовлетворила желанието й. Минаваха месец след месец, но за предстоящо раждане на кралско отроче не се споменаваше и дума.