Поклати глава, все така замислен.
— Не! Не беше в стила на Притви. Вярно, падаше си малко пройдоха, но дълбоко в себе си беше истински раджпут. Войнствен тип. Възхищавах му се. Не го беше страх да се изправи срещу баща си и чичо си и да ги погледне право в очите. В случая имам предвид брака му. Застана край Маделин, въпреки че срещу него се вдигнаха всички. Имаше куража да го направи. Още щом двамата се ожениха, започнаха да му трият носа. Първо му опяваха как не можело да се забърква с някаква си американка. След като не им обърна внимание и се ожени за нея, че дори се оказа достатъчно безразсъден да я доведе у дома си — е, можеш да си представиш, че не бе посрещнат особено радушно. Така и не се отказаха да му опяват как трябвало да си вземе за жена някоя почтена, избрана от тях индийка. Вече им изгубих дирята на всички принцеси, дето му ги представяха. Тия неща продължиха до самата му смърт. Миналия месец отхвърли дъщеря от династията Джодхпур. Всичко това, защото беше верен на Маделин. Сестра ми е мъжко момиче и знае какво иска. Накара Притви да се закълне, че няма да има друга съпруга, освен нея. Тя не е свикнала да е втора цигулка на никого. Притви удържа на думата си. И беше на път да стане наистина добър пилот.
Джо огледа малката писта.
— Не виждам… как се казваше… Али?
— Никой не го е виждал — подхвана зловещо Стюарт. — Просто изчезна. Работеше по самолетите заедно с брат си. Али е моят механик, Ахмед е монтьорът. Разпитах Ахмед. Това беше първото, което направих. Кълна се! Никой не е виждал Али от вчера сутринта. От рано сутринта. Както обикновено, работел по самолета, после просто се изпарил. Никой не го е виждал да си тръгва. Ахмед е човекът, проверил двигателя преди полета.
— И не е забелязал кабелите?
Стюарт стисна зъби и заби поглед в далечината, не издържа на погледа на Джо.
— Не е забелязал. Но нима е бил длъжен, по дяволите? Той си има ясна задача — двигателя. Предположил е, че брат му е оставил машината в изрядно състояние, готова за полет. Както винаги. Това е практика. Ако бях излетял аз, а не Притви, вероятно щях да забележа. Но не мога да съм сигурен, Джо. Тези кабели са доста тънички. От няколко крачки разстояние едва се забелязват, а саботьорът е бил опитен. — Подкани Джо към хангара. — Ела, погледни.
Обгорелите останки от фаталния кабел бяха оставени върху една работна маса. Джо взе нащърбения край и го опипа с пръсти. По кожата му останаха черни следи от машинно масло.
— Именно — потвърди Стюарт. — Намазал е жиците с това, за да не блести оголеният метал и да не бъде заподозряно деянието. Нека ти кажа и още нещо: като поставиш кабела там, където му е мястото — вече го пробвах, — се вижда, че срязаното място се пада точно върху тъмната част на корпуса. Там, където няма как да се види. Камуфлаж. Този тип не е искал да поема риск.
— Пипал е внимателно. Какви други заключения можем да си извадим? Какво мислиш за самоличността му?
— Определено е някой, който разбира от самолети. Човек, който е знаел точно колко жички да пререже. Някой като Али.
— Той отговаря за монтажа, така ли?
— Да. Работата му е адски отговорна. Тези щайги се крепят само на жици, връв и лепило и във въздуха се деформират. Щом машината се приземи, механикът се залавя за работа с цяла камара гаечни ключове, нивелири и потяга всичко така, че да е готово за следващия полет. Нужни са специални умения. Сега Ахмед пое задълженията на брат си.
— Кой би могъл да принуди Али да саботира самолета? Явно е достатъчно високопоставен човек, който е имал възможност да се погрижи механикът да изчезне, за да няма възможност да каже на някого какво е направил?
Стюарт разпери ръце безнадеждно.
— Има десетки възможности. Натискът може да е направен по много начини — пари, услуги — дължими или обещани. Тукашното общество е доста… — Поколеба се за момент. — … феодално. Семейството, племето — навсякъде има йерархия, а най-отгоре седи махараджата. Всеки е зависим от някой над него в обществената йерархия. Али беше доста ниско в стълбицата, така че сигурно има десетки хора, които биха могли да му заповядат. При това, без да броим жените! Нейно височество номер едно едва ли би останала недоволна да види как Притви се разбива в земята!
— Така стигаме и до въпроса кой точно е бил набелязаната жертва. От последната ти реплика вадя заключение, че според теб нарочената жертва е загинала както е било планирано.
— Доста мислих върху това и наистина в крайна сметка се питам защо някой би искал да убие мен. Маделин, може би — нея никой не я понася. Но мен? Аз съм най-обикновен шофьор — само че по въздуха. Не съм важен. Виж, Притви… Да стане толкова скоро след кончината на Бишан и като се има предвид фаталната болест на господаря… Човек би казал, че в тази работа има умисъл, който дори доктор Уотсън би забелязал, не мислиш ли?
Читать дальше