Барбара Клевърли - Тигър в двореца

Джо проследи как Стюарт дава инструкции на хинди на изненадания Ахмед. Човекът тъкмо довършваше работата по самолета. Стиснал гаечен ключ в ръка, проверяваше дали е затегнат един или друг болт, плъзгаше ръка по кабелите, за да провери здравината им. Джо си представи как брат му Али е изпълнявал същия ритуал предния ден.

— Какво ли не правя за сър Джордж и Мери Английска — измърмори той през зъби.

Докато вземаха шлемовете си и бутилки с вода от хангара, Стюарт на бърза ръка му обясни какъв е планът.

— Ще направим едно кръгче над града — все едно сме най-обикновени туристи, излезли да се насладят на гледките. В това няма нищо необичайно, правят го постоянно. Дори Н. В. Вивиан даде ясно да се разбере, че ако получи покана, не е изключено да се позамисли дали да не приеме едно кръгче над княжеството!

— „Н. В.“ ли? — попита Джо.

— Нейно височайшество! — обясни развеселен Стюарт. — Така я наричам. Тя е всичко, което си представям по думата „мемсахиб“. Отгоре на всичко е и амбициозна. Според мен си мисли, че я подготвят за поста на вицекралица… Дано някой се е сетил да подметне на клетия старчок Клод!

— Не говориш сериозно! — възкликна слисан Джо. — Клод — вицекрал! Не ми се вярва.

— Това е абсурд, разбира се! Човекът си има своите качества… но не е в Кързън лигата — то пък кой ли е — макар че бих казал, играе същата игра. Но губи точки откъм родословие. Вие, британците, продължавате да се прехласвате по разни херцогски и графски титли, а горкичкият Клод може да се похвали само с тъст, за който се говори, че май бил някакъв барон. Доколкото успях да разбера, дядото на Клод е бил доста преуспяващ търговец. Синът му, бащата на Клод, прахосал всичко и сега единствената семейна ценност е опустошено имение в Уилтшир, а Клод трябва сам да се изкачва по стълбицата на външната политика и обществените структури. Поне той вижда нещата така.

— И откъде знаеш всичко това?

— Каза ми го веднъж на чашка. Това е единственият път, в който съм го виждал под влиянието на нещо друго, освен жена му.

В следващия момент Стюарт стана напълно сериозен.

— А кой може да твърди, че постъпва грешно? Светът се променя толкова бързо, че направо ми се замайва главата. Дори тук. Трябва да си умен и адаптивен, за да изплуваш на повърхността. Начертай си план за действие, Джо! Моят вече е готов.

Преди да се приближат до Ахмед, който ги очакваше в готовност, поставил ръка на перката, Джо попита:

— Това село, Суригаргх… Спомена, че било родното място на Удай и брат му Залим…

— Да, така е. Освен това там живее любимата наложница на Удай, Лал Бай, майката на Бахадур. Лал Бай означава Рубиненото момиче. Из целия щат е известна с това, че адски си пада по скъпоценности. Притежава най-красивата колекция от рубини в страната — така се говори. Трябва да опиташ да се видиш с нея, Джо. Била страхотна!

Лал Бай премина забързано през един от мрачните коридори на Стария дворец, червените й поли се усукаха, сандалите й изскърцаха върху парчетата потрошени накити. Купчина евтини стъклени джунджурии, счупени ритуално в знак на мъка по починалия юварадж, я подразни и тя я изрита от пътя си. Евтини боклуци! Собствените й накити бяха скрити на сигурно място в тошакхана 36и никой не би могъл да я принуди да ги принесе в жертва, както налагаше обичаят. Лал Бай живееше и оцеляваше по собствени правила.

Защо жените от зенана да жертват красивите си накити в чест на мъж, който никога не ги е посещавал? И бездруго имаха съвсем недостатъчно време да напълнят наново ковчежетата си след смъртта на първия син. А Притви не беше особено тачен. Онази негова жена, американката, не му даваше да припари до харема и дори лудата му стара майка се оплакваше, че след сватбата на сина си почти не му е виждала очите.

Сега жените подготвяха тялото му за горящия гхат 37. Преди залез-слънце джатите 38щяха да положат носилото върху кладата от сандалово дърво. После щяха да разпалят пламъците и да ги поддържат с масла и камфор и нямаше да напуснат самшана, преди огънят да догори. Накрая щяха да вземат останките от тялото и да ги хвърлят в реката. Лал Бай си представи цялата сцена и остави насладата да изпълни съществото й. Притви Сингх ще отиде при брат си. Тя се усмихна триумфално и енергично дръпна края на допатата върху лицето си. Постигането на целта й беше тъй близко, че не можеше да си позволи някой да я обвини в нелоялно поведение. Навсякъде в необятния лабиринт дебнеха очи и не във всички тях напираха сълзи. Представяше си насладата, маскирана като скръб, в гласа на коварния евнух, добрал се до аудиенция с махараджата: „Сърцето ми се къса, господарю, да говоря по този въпрос — езика ми изтръгни, ако отнеса нещо със себе си, — но в самия ден на погребението на юварадж, слугинята ти Лал Бай бе забелязана да се смее и да танцува в двореца…“