Барбара Клевърли - Тигър в двореца

Джо потръпна при мисълта, че това красиво и изпълнено с живот младо създание може да бъде поставено в изолация, само и само за да задоволи капризите на един мъж.

— Докато навърших двайсет и една (по това време двете ми по-малки сестри вече се бяха омъжили стратегически, за тяхно щастие, без да се налага да ги убеждават), двамата с баща ми вече бяхме обявени за крайно придирчиви и предложенията започнаха да намаляват. Тогава баща ми срещнал свой стар приятел в Лондон. Познавал Удай Сингх като сговорчив и добър човек, който е видял доста свят, има ум в главата си и е просветен по отношение на жените. Дотогава баща ми не го бил възприемал като подходящ кандидат за мен, понеже двамата са от едно поколение и Удай вече имал две съпруги и наследници от тях. И нямал намерение да се жени трети път. Но ни запознаха и… — Споменът я накара да се усмихне. — … това беше. Coup de foudre 35. Поне за него — додаде откровено. — Не мога да кажа, че беше идеалното решение. Заслужавах повече от съпруга номер три, но… това е положението… Удай е много богат. И както виждаш, ме оставя да живея така, както ми харесва.

— Вие се наслаждавате на най-доброто от двата свята, Ваше височество — отвърна той и се осмели да допълни: — Ала докога? Има ли нещо в бъдещето, което би могло да породи притесненията ви?

— Да, има! — отвърна тя неочаквано енергично. — Свободата, на която привидно се наслаждавам, всъщност е илюзия! Щом Удай умре и всички се хванат за гушите, за да се докопат до своето място върху гади, какво според вас ще стане с вдовиците? Нали ви е известно, че нямаме право на втори брак. В миналото проблемът се е разрешавал светкавично — погребалната клада. И съм сигурна, че Нейно височество номер едно би избрала тази възможност, ако онзи нахален британец изобщо й дава право на избор. Тази практика бе обявена за незаконна преди много години. — Изгледа го въпросително, чудейки се доколко е наясно с Индия и всичките й писани и неписани правила, с ритуалите, приветствани и отхвърляни в зависимост от западния морал. — В последно време, щом владетелят умре, съпругите му се поставят под охрана — е, макар и доста дискретно, разбира се. Удай ще бъде сам на погребалната си клада. Както се полага.

— Но според вас положението на съпругите ще е повече от окаяно? — подхвърли Джо.

— Една съпруга може да се надява да запази уважението и положението си в двореца, само ако синът й наследи трона и тя изпълнява ролята на негов регент до навършване на пълнолетието му. А сега, когато синовете на първите две съпруги са мъртви, техни височества също могат да се считат за мъртви. Удай винаги е скърбял, че има толкова малко синове. Множество дъщери (всичките омъжени ужасно изгодно!!!), но само двама големи синове, и двамата поели по пътя си, и двамата разочаровали баща си. — Тя потупа ботуша си с нагайката и продължи: — Удай още преди време осъзна, че нито Бишан, нито Притви ще бъдат достойни за мястото му. Според мен една от причините, поради които се ожени за мен, бе желанието да си даде нов шанс да му се родят силни и достойни синове. Но за жалост… — Отвърна глава, за да скрие чувствата си.

— А сега двамата основни играчи са отстранени от дъската и силните фигури в двореца се борят за надмощие.

— Как само ги измисляте вашите спортни метафори, капитане! — засмя се тя. — Но да, така е, прав сте! Удай има редица амбициозни братовчеди в двора, които дават мило и драго, за да го наследят на трона. Той има безброй роднини в региона. — Тя махна възмутено и неопределено към пустинята в далечината. — Да не говорим за изключително способния му по-голям брат! Толкова много играчи! Понякога ми се струва, че цялата тази заплетена история с наследяването на трона може да се разреши на шахматната дъска. И никога не забравям, че фигурите, които защитават интересите на британското правителство, не са една и две. Сър Джордж Джардайн определено е сред силните играчи.

— Кон! Той сигурно е кон! — извика Джо. — Две позиции напред, една встрани и винаги те прескача през главата!

— Разбира се! Ами сър Клод? Напоследък предпочита да се движи по допирателната, да се промъква незабелязано към нарочената жертва… той ще да е офицер! — обяви тя едва ли не закачливо, влязла в играта. — Но всичко, което ние, трудолюбивите, нищожни пешки, можем да сторим, е да свеждаме глави и да се жертваме пред Негово височество — додаде тя с горчивина.

Джо изгледа умното лице, втренчено в далечината, и се запита защо ли й е целият този блъф? Пешка! Трудолюбива? Нищожна? Не. Той стоеше пред черната царица. Най-мощната фигура на дъската. Това не беше някаква си танцьорка с кичозна тиара, която само играе ролята на царица. Това бе жена с корона от истински диаманти, чиято сила извираше отвътре, и той не се съмняваше, че когато удари нейният час, тя ще помете дъската, в която посока реши и с по-слабите фигури ще бъде свършено. Никой няма да избегне безпощадната й атака! Внимавай, Клод!