Барбара Клевърли - Тигър в двореца

Тя спря и скочи от коня в далечния край на игрището, в сенчеста акациева горичка; Джо я последва, като преди това върза конете им за един клон. Беше любопитен да узнае на какво дължи уединението си с нея. Запита се и дали Шубхада е наясно от какво точно е болен съпругът й. Беше му любопитно как ли ще се отрази смъртта на Удай върху нейното бъдеще. Но не си позволи да зададе нито един от тези въпроси. Дори в екипа си за езда тя изглеждаше царствено, а един полицай от Скотланд Ярд си знае мястото.

Тя приседна на паднало дърво и посочи с пръст пред себе си. Джо се настани до нея и зачака.

— Чудя се дали знаете, капитане — започна най-сетне тя, — колко сериозно е здравословното състояние на съпруга ми.

Може пък разговорът им да не протече тъй неловко, колкото очакваше.

— Наясно съм, Ваше височество, и съм готов да ви…

— Да, знам това, но когато му дойде времето — прекъсна го Шубхада. — Сигурна съм, че лекуващият му лекар ще ви даде повече информация, но според нас няма да доживее до края на лятото. Разбира се, щеше да е по-добре да го пратим на лечение в Швейцария, където да изкара горещия сезон по-леко, но лекарят ни посъветва да не го правим. Имало вероятност Удай да не издържи на пътуването. Пък и, естествено, като истински владетел предпочита да умре в родината си, в сърцето на своето княжество.

— Загубата ще е покъртителна за много хора — отрони Джо.

— За много повече, отколкото предполагате. — Но тези, които ще понесат най-тежки страдания в трудните времена на промяна, ще са съпругите му. А сред тях най-много ще загуби най-младата му жена, която още няма деца.

Той я изгледа, изненадан от внезапната й искреност.

— Мисля, че не ме харесвате особено, капитане — усмихна му се тя. — Пък и няма причина да ме харесвате. Вие сте чужденец, не ми дължите нито лоялност, нито привързаност, но… искам да ви кажа нещо… Ужасно много се радвам, че сте тук! Получих образованието си в Европа и повярвайте ми, в затворените академични и аристократични кръгове, в които се движех в Лондон, Париж и Женева, човек се научава да живее в добре урегулирано и охранявано общество. Знам, че правомощията ви не се простират до Ранипур, но с вашето присъствие ми напомняте, че подреденият свят, в който израснах, все още е достъпен за мен и мога да се оттегля в него, когато пожелая.

Това пък какво е? Завоалирана молба за още един билет за напускане на щата? С няколко дискретни фрази Джо я увери, че може да разчита на него да направи каквото е по силите му за облекчаване на товара й.

— Помнете си думите, капитане — усмихна се тя. — Ще се възползвам от предложението ви!

Насърчен от различната и по-достъпна личност, която се разкриваше пред очите му, той се осмели да я попита как се е запознала с махараджата.

— Ще ми се да ви отговоря, че срещата ни е била романтична… — Усмивката й грейна още по-широка. — … нали се сещате… че очите му са намерили моите в претъпкана бална зала… или че съм се спуснала да му помогна, когато е паднал от коня си в игра на поло… Но не. Бракът ни бе уреден. — Усетила, че е приковала цялото внимание на слушателя си, тя продължи: — Моят баща е раджа в южен щат. Просветен човек, особено по отношение на рода. Лично неговата майка, моята баба, е управлявала щата със здрава ръка дълги години, докато синовете й навършат пълнолетие… — Забелязала удивлението на Джо, тя додаде: — Има един-два щата, където тронът се предава по женска линия — Траванкор и Кохин например, а в Бопал жените управляват от много поколения. Например кралицата Тигрица на Бопал се показва от пардаха, за да управлява по-добре народа си във време, когато в страната върлува глад — и това не се е случило чак толкова отдавна. Много рани следват примера й. Баща ми не е виждал причина да не отгледа трите си дъщери — аз съм най-голямата — извън пардаха, с всички предимства, достъпни за синовете му. Ние, момичетата, изучавахме математика, наука и езици редом с братята си. Аз яздех и ловувах заедно с тях. Всъщност дори смятам, че съм доста по-добър ловец от всеки от тях. — Смръщи чело. — О, не! Не знам как е женски род на „ловец“!

За момент Джо си придаде замислен вид.

— Ами, „ловец“, струва ми се, Ваше сиятелство.

Тя го изгледа косо.

— И така, едва когато заминах за Брайтън, за да уча в женски академичен институт, разбрах, че жените са считани за по-различна и по-низша категория хора. Никога не съм била съгласна с това. Нещо повече — баща ми също не го приемаше. Той получаваше множество запитвания за ръката ми и се консултираше с мен при всяко едно предложение. И бе склонен да откаже всичките, тъй като знаеше, че ме обричат на живот в робство. Щях да потъна в някой зенан, за да водя затворен и самотен живот.