Барбара Клевърли - Тигър в двореца

Джо остана като втрещен — гледаше слисан и в същото време с отвращение.

— Целият този дворец — Маделин обиколи с ръка край себе си и шампанското й се разплиска по пода — представлява един мравуняк. Всеки шушука, клюкарства и заговорничи, а цялата информация, която тече по системата, се отлива при министъра. Ако се изпикаеш в гуслакхана 33, той ще знае, преди да си пуснал водата! Не знае защо си дошъл, но по принцип няма вяра на британците. Наясно е, че си близък със сър Джордж, което означава, че си гъст с правителството, така че предпочита да те държи под око. А какъв по-добър начин да те следи изкъсо от това да те повери на личната си проститутка! Ще се лепне за теб по-здраво от дъвка в обувката!

Гневът на Джо измести чувството му за неадекватна реакция.

— Доколкото ми е известно, не говоря насън… Така че не виждам да има някакъв проблем. Освен това — додаде предизвикателно — да ти е хрумвало случайно, че е възможно точно този вид наблюдение да не ми е било чак толкова неприятно?

Маделин му отвърна с многозначителна цинична усмивка.

— Ясно, разбирам. Е, винаги можеш да отидеш да вземеш един студен душ. А после още един. Нали така правят британците, а? Хайде — няма да гледам.

Джо преглътна и се постара да запази добрия тон.

— Искаш ли да позвъня на Говинд и да го помоля да те съпроводи до покоите ти?

Отиде до звънеца и го взе.

За негова изненада, чашата се изплъзна от пръстите й и тя стисна лицето си между дланите.

— О, боже, Маделин! Сега пък какво!

— Още ли не разбираш, глупчо! Не мога да се върна там. Няма да съм в безопасност. Мразят ме много повече, отколкото ненавиждат Притви. Обвиняват ме за всичко. Няма да се учудя даже ако мислят, че съм го убила! Желаят смъртта ми! При това не само заради цвета на кожата ми. Знаеше ли, че всички вдовици са нечестиви? Ако не успеят да се отърват от тях на погребалната клада, ги затварят в някаква стаичка до живот. Колко мислиш ще издържа там? Без Притви, който да се грижи за мен, съм просто една мишена. Твоята стая е единственото място, където се чувствам в безопасност. Надявам се, имаш пистолет.

Джо кимна. Първо Бахадур, сега и Маделин — и двамата се смятаха за потенциални жертви. И двамата търсеха помощ от външен човек, който сам се чувстваше несигурен и уязвим на чужда територия.

— Не можеш да останеш тук! Представи си какви слухове ще тръгнат! Ами репутацията ти? А моята репутация… искам да кажа, как ще обясня това на свекър ти? — Даде си сметка, че нарежда като стара мома. — Виж, Маделин, не е ли по-добре да се обърнеш за помощ към брат си, докато намерим начин да се измъкнем от тук?

Маделин за пореден път го изгледа продължително и скептично.

— Стюарт е… как да го кажа… има си други ангажименти. Посещение от страна на сестра му по това време ще го притесни. На него не му се налага да играе шах, за да се уреди с девойка. А както забелязах, самият ти се съгласи, че средата е доста враждебна. Дали чух правилно, като каза „да се измъкнем“, в смисъл „да избягаме“? Е, точно това смятам да сторя. Сериозно възнамерявам да се измъкна оттук, Джо. Ако ще да ми се наложи да летя до Делхи с някой от самолетите на Притви! Но няма да си тръгна с празни ръце. Подарих му две години от живота си и някой ще ми плати за тях. Трябва да се погрижа да остана жива достатъчно дълго, за да успея да се видя с Удай Сингх… и да постигнем някакво споразумение… Уверявам те, че нищо не ме задържа тук! Ако ти е останал малко мозък в главата, Джо, когато излетя, ти ще седиш на мястото до мен.

— Ще ви бъда задължен, Маделин, ако двамата с брат ти останете в Ранипур още малко. Самата ти, ако не си забравила, ме попита за мнението ми за самолетната катастрофа, в която загина съпругът ти; резидентът също пожела да разследвам случая. Двамата с брат ти сте основни фигури в разследването и не можете да си тръгнете, докато не събера достатъчно улики и мнения.

Маделин се изсмя нервно.

— О, нима. Нима в Симла не са те информирали, че британците нямат законодателни и наказателни права в княжествата? Разследвай си колкото щеш, Джо, вярно, би било чудесно да разберем кой изтребва престолонаследниците, но това е информация, която няма да можеш да изнесеш навън. Няма да можеш да направиш нищо друго, освен да подадеш рапорт, след като си тръгнеш… ако си тръгнеш!

Джо си позволи огорчена усмивка.

— Трябва да призная, че направи доста проницателно резюме на задачата ми. Само не ми казвай, че и ти си изпратена от сър Джордж?