Барбара Клевърли - Тигър в двореца

Маделин се е правила на пияна. Но защо? Защитна окраска? Никой не гледа сериозно на пиян човек. Не им обръщаш внимание, дразнят те. Влязат ли в стаята, поглеждаш в другата посока. Хората подценяват пияните. Въздъхна, осъзнал, че самият той е бил подведен да се държи така спрямо Маделин. Което очевидно е било целта й. Горкичката Маделин, останала без мъж, давеща мъката си в бутилката. Познато в Индия решение и поради това достоверна измама; но ако пиянството е било измама, то мъката…?

Джо се замисли отново за двойственото отношение на Маделин към обстоятелствата около нея. Тя несъмнено е обичала съпруга си, макар да е ненавиждала дома и семейството му. Ако има нещо, което е разстроило баланса в живота й… Ами да, разбира се, че има. При това силно като земетресение за човек като нея. Най-големият син умира. Това моментално издига кандидатурата за трона на Притви — безхаберният развейпрах, който се кани да прекара по-голямата част от времето си в Европа или Америка, отдаден на удоволствия с обожаваната си млада съпруга. Дали се е поддал на натиска, оказван върху него в седмиците след смъртта на брат му, на настояванията да поеме тежката задача за управлението на страната, да се завърне към семейните традиции, да си вземе индийка за жена, за да осигури наследник на трона? Доколко сигурен е бил бракът на Маделин напоследък?

Тя притежава техническите умения и възможността да пререже точно толкова стоманени жички, колкото е нужно, за да се разбие съпругът й в земята. Чувствала се е изтощена след двете години ограничения и задушаващ живот на принцеса — при това презряна принцеса, която не се ползва с всеобщо уважение. Снощи му каза нещо, което се задържа в съзнанието му въпреки замъгленото състояние, в което изпадна. „Имам билет за навън!“ Възнамеряваше да убеди махараджата да я пусне — с честни или с нечестни средства, — при това не с празни ръце. Питаше се в какво точно се състои „билетът“.

Може би брат й Стюарт ще е склонен да внесе известна яснота по тези въпроси? Джо си погледна часовника. Беше шест, срещата им бе уговорена за девет. Време е да отдаде нужното внимание на каничката с кафе и купчината препечени филийки, които му бе донесъл Говинд. Реши да остави непокътнат капака на сребърния съд, където несъмнено имаше яйца, приготвени по един или друг начин. Ще си вземе хладен душ, после ще се поразходи, за да си проясни главата, в най-приятната и свежа част от деня, може да тръгне към игрището за поло, като внимава да заобикаля отдалеч покоите на жените и града. Половин час по-късно облече бялата си риза, лекия платнен панталон и спортното сако, които му бе избрал Говинд, грабна един каскет и излезе.

В седем, когато прекрачи портата на двореца, навън вече припичаше. Докато се разхождаше по верандата, обърната към безкрайните полета за поло, го забеляза елегантна фигура, яздеща лъскав черен арабски жребец; зави и се насочи към него.

Нейно височество номер три, последвана на няколко крачки от коняр на също толкова красив кон. Джо отбеляза, че дрехите, с които е облечен мъжът — червена копринена туника и тюрбан, черен панталон, — са подбрани внимателно в тон с белия спортен панталон и черно сако на господарката му. Дори бялата чапла, която се поклащаше по петите им през ливадата, сякаш се бе подготвила специално за цветовата гама. Птицата вдигна крак, застина така като йероглиф, после продължи. Шубхада несъзнателно повтори движенията на чаплата, навири надменния си нос, който би изглеждал внушителен, ако бе изобразен върху монета.

— Добро утро, капитан Сандиландс. Изненадана съм, че не ви видях да тренирате по-рано.

— Успах се, Ваше височество — усмихна се той обезоръжаващо. — Не съм свикнал с раджпутското гостоприемство и снощи си позволих да опитам от всички сладости, които ми предложи дворецът.

О, по дяволите! Ако клюкарските канали в двореца действаха така безупречно, както предполагаше, тя сигурно вече е чула за победата му над руския гросмайстор и как е преспал с цял комплект шахматни фигури.

— В такъв случай ви препоръчвам един лек галоп. — Обърна се към коняря си, който моментално скочи от седлото и отведе коня си към Джо. — Моля?

За негово щастие, животното вече беше потичало на воля. Вероятно трудно би се справил с кон, изваден направо от конюшнята.

Шубхада тръгна в лек галоп през игрището за поло, а Джо се поотпусна и дори му стана приятно; добре че не забрави да си сложи каскет срещу слънцето. Хрумна му, че неволно е станал част от доста необичайна сцена. В миналото, а доколкото бе запознат, дори и в настоящето, махарани като Шубхада няма право да се показва пред мъжки погледи, а ето че тя язди с него и не се чувства ни най-малко притеснена.