Барбара Клевърли - Тигър в двореца

— Нямам честта да го познавам.

— Има ли нещо в тая бутилка?

С всяка следваща минута Джо усещаше как настроението му става все по-мрачно. Превъзбудата и гневът постепенно се уталожваха и на тяхно място се настаняваше дълбоко съчувствие към безнадеждното положение на Маделин. Проследи със съжаление как тя намери две чаши и непохватно ги напълни с шампанско. С помръкнало сърце си каза, че жената сигурно има нужда да сподели с някого скръбта си, възмутено се запита защо тя не прие предложения от Лизи Макартър безопасен уют и отзивчиво ухо. Е, вярно, той притежаваше предимство, с каквото Лизи не можеше да се похвали: когато си притиснат в ъгъла, револверът и здравата ръка ще ти свършат повече работа от слънчобрана и острия език.

Изгледа я предпазливо, докато чашата й докосваше неговата.

— Ти си пълна с идеи, Маделин, но кажи ми — какво си намислила сега?

— Имаш предвид, кога точно ще ти се нахвърля ли? Не си хаби мозъка, Джо. Добродетелността ти няма да пострада. Мога да устоя на разгневено, мокро до кости ченге със спаднал член. Ще спя тук, на канапето. Откраднах ти малко възглавници. Използвах ти банята — четка за зъби си нося. Е, разполагай се!

Остави чашата си, ритна обувките си надалеч и се запрепъва към канапето.

— До утре, Джо. Сладки сънища!

Шампанското не се беше стоплило и все още просъскваше пронизително, с което пасваше идеално на настроението му. Взе бутилката и с изненада установи, че е изпита само до половината. Не намери никаква причина да не я довърши. Наля си втора чаша и отпи, без да бърза, настанил се на крайчеца на леглото си, нащрек. След няколко минути наместване на възглавници, въртене и сподавени ругатни гостенката му притихна. Щом се убеди, че Маделин е заспала, влезе в банята и дълго се наслаждава на хладката вода. След като забеляза със закъснение, че тя се е възползвала от хавлията му, излезе гол от гуслакхана и се запромъква тихо из стаята, за да загаси лампите, да провери вратите, прозорците, шкафовете, надзърна дори под леглото. Пет минути запознаване с вражеската територия могат да ти спасят живота, а той не възнамеряваше да проявява небрежност точно в този момент. На северозападната граница се научи да бъде постоянно нащрек и макар че разкошните му, потънали в коприна покои не можеха да се сравняват с онази дупка, според него те можеха да са дори още по-смъртоносни.

Затвори тихичко и последната вратичка на гардероба.

— Вече ги проверих — чу се развеселен глас откъм канапето. — И установих не само това… Очарователен derriere 34, капитане.

Събуди го дискретно покашляне край леглото и звън на порцелан върху поднос при оставянето му на масичката в долния край на леглото. Усмихнат, Говинд се отправи към банята и пусна кранчетата. Джо успя да мобилизира гласа си тъкмо навреме, за да предотврати дърпането на щорите и нахлуването на безмилостното слънце на ранната индийска утрин. Усещаше мозъка си като в менгеме, но бе сигурен, че има моменти от вечерта, които не би желал да си спомня, докато не се окопити напълно и не вземе нещата в свои ръце.

Остана да лежи, докато Говинд изчезна. Откъде да започне? Главата го болеше по-малко от очакваното. А още по-оптимистичното беше, че на канапето не спеше никой. Дори по всичко личеше, че никой не е и спал. Всичко беше в изряден вид, възглавниците по местата им, а на вратата определено висеше именно неговата хавлия. Седна и подвикна леко, застина в очакване на отговора:

— Там ли си, Маделин?

Никакъв отговор.

Въздъхна с облекчение и за момент се изкуши да си позволи заблудата, че снощните събития не се бяха случили. Но веднага след това установи, че мястото до него е още топло, възглавницата е намачкана, а в гънките са останали няколко златисти косъма. Това откритие покани в главата му още по-неприятен сценарий. Колкото и шампанско да беше изпил, няма начин да не помни, ако е имало ласки, както сочеха уликите. Виновно плъзна ръка под чаршафа и заопипва за други доказателства, но намери само сгънат лист хартия.

„Нанси никога ли не се е оплаквала, че говориш насън?“ Това пишеше в бележката.

Вместо подпис в същия миг в небето се чу тътен от прелитащ малък самолет. За момент си помисли, че може Маделин да е тръгнала за Делхи, но самолетът направи завой и се върна, после отлетя към Аравалите.

Спомни си, че трябва да провери нещо и като се измъкна от кревата, се упъти право към кошчето за боклук, после претърси и всички ъгълчета, където можеше да е оставила празна бутилка от шампанско. Намери само онази, която бе допил лично. Въпреки поведението й, заразсъждава Джо — дрезгавият пиянски глас, забавените движения, — в негово присъствие тя изпи един напръстник вино. Първата й чаша се разля на пода, това си го спомни, а бутилката беше студена и сигурно е била почти пълна, когато той се появи.