Барбара Клевърли - Тигър в двореца

— Защо офицерите имат избродирани слонове на дрехите?

— Не забравяй, че играта е индийска. В състава на индийските армии влизат четири вида войници: пехотинци — това са пешките ти; колесничари — топовете, онези със златните колела на гърбовете; после кавалерия — това са момичетата с извезани конски глави върху дрехите; и накрая, слоновете, нашите офицери. В средата, тези с короните, са най-високите фигури — царят и царицата.

В този момент синята царица, увенчана със сребърна корона, извърна глава да го погледне и Джо внезапно разпозна Падмини.

Тръбата прозвуча още веднъж — на един тон. Джо засече погледа на една от червените си пешки. Може би му се е сторило, но имаше чувството, че тя очаква да бъде призована? Джо реши да се довери на усещането си и вдигна два пръста. Пешката покорно се придвижи две позиции напред и застана пред първата линия на противника. В отговор Едгар изпрати напред пешка с жълти одежди и битката започна.

Джо предположи, че за никого няма да е забавно играта да се проточи до безкрай, така че реши да действа със замах. Спомни си една комбинация, която бе измислил заедно със свой другар в окопите в отчаян опит да се откъснат от скуката и ужаса, че са притиснати до безизходица от немската артилерия и не могат нито да се придвижат напред, нито да отстъпят. Нарекоха го „Матът на Хейг“ и ако всичко вървеше по план, би трябвало да стигне до мат в петнайсет хода.

Но Едгар атакуваше безпощадно и от самото начало даде ясно да се разбере, че възнамерява да победи. Почти не се замисляше над ходовете си, което очевидно се нравеше както на публиката, така и на самите фигури. Джо забеляза, че в някои случаи, когато играчът се замисли малко повечко, самата фигура, когато най-сетне бъде повикана, реагира частица от секундата предварително, едно плъзгане на крак, изпреварващо събитията.

Едгар скоро се измъкна от планираната комбинация от ходове на Джо и преимуществото започна да минава ту към единия, ту към другия от двамата очевидно равностойни играчи. Една по една, изгубените или пожертвани фигури отпадаха от полето под звъна на камбанки, докато накрая на дъската останаха само неколцина.

Преди да осъществи следващия си ход, Джо се поколеба. С благодарност прие чаша сок от нар, предложена му от един прислужник, използвайки случая да позабави хода на светкавично развилата се игра. Забеляза, че Едгар си взема поредното уиски със сода от подноса. Противникът му бе успял да се измъкне от всички капани, поставени му от Джо, и бе предприел удивително успешна атака. Над ръба на чашата си Джо изведнъж забеляза, че лявото стъпало на синята му царица потропва ритмично. За разлика от другите фигури, тя не носеше звънчета около глезените, така че тълпата вероятно не забелязваше движението на крака й. Джо се вгледа по-внимателно. Пет потупвания. В горния десен ъгъл на квадратчето й. Възможно ли е да му дава сигнал? Какво ще стане, ако…? Плъзна поглед по диагонала. Мамка му! Как не е забелязал! Изтощителният ден, шампанското, късният час — имаше достатъчно причини, но Джо се прокле за допуснатото отслабване на вниманието.

Направи знак на царицата си да се придвижи пет позиции по диагонала вляво. Най-сетне освободена, тя се плъзна напред с устрема на разбушувала се фурия, тъмните й поли прошумоляха и тя застана пред царя на Едгар.

— Шах — обяви Клод рязко.

Това бе пробивът на Джо и четири решителни хода по-късно Клод обяви края на играта.

— Шах — мат! Царят е мъртъв! Шах — мат!

Едгар погледна Джо през двора, скован от възмущение и ярост, но все пак се поклони в знак на уважение. За негов ужас, всички момичета се бяха върнали по местата си върху черно-белите полета и стояха с лице към него, някои свели смирени погледи към нозете си, други хвърляйки му лъстиви погледи.

— Време е да захапете въдицата, Сандиландс! Стига толкова суетня — прошепна Клод. — Просто се усмихнете и посочете един номер.

Джо улови открития поглед на Падмини и без никакво колебание рече:

— Нека синята кралица пристъпи напред, ако обича…

През площада премина вълна от смях, съпроводена от спорадични ръкопляскания, девойката си проправи път през редиците и застана пред Джо, все така усмихната.

Министърът го плесна по рамото.

— Добър избор. И подобаваща награда за добре изиграната игра. Едгар не е лесен противник. Имахте дълъг и изтощителен ден, капитане, така че вероятно с нетърпение очаквате да се оттеглите в постелята си. Падмини ще ви съпроводи до стаята ви. Тя също е опитен изпълнител. На шах. Може би няма да заспите веднага, а ще потренирате някои комбинации от ходове… — Той се разтресе от смях, увличайки всички останали с палавото си поведение. — Само внимавайте да не се преуморите… Утре денят също ще е доста натоварен.