Барбара Клевърли - Тигър в двореца

Джо поклати глава.

— Всичко си е по заслуги и е израз на уважението им към нежния пол. В смутните времена на бунта в Сепой, когато британците били поголовно посечени от индийските орди, шепа британци натоварили жените и децата си на лодки, за да ги спасят по реката, докато самите те с последни сили удържали натиска на бунтовниците. Мярката била отчаяна, не след дълго преследвачите надделели и ги настигнали. Докато яздели покрай брега и надавали бойни възгласи, бунтовниците установили, че лодките на бегълците се пълнели с вода и започвали да потъват. Това добре, но в залисията не усетили как прекрачили границата на Ранипур. Владетелят на Ранипур си спомнил споразумението, подписано от дядо му и се заел да изпълни своята част от сделката. Изпратил спасителен отряд да изтегли жените и децата на южния бряг, а елитни части от отлично подготвени воини заминали към северния бряг, за да посрещнат нарушителите. Онези претърпели пълно поражение, а британските граждани живели в безопасност седмици наред, докато най-сетне били открити от своите. Думите не били достатъчни да изразят благодарността. Броят на салютите бил увеличен и обикновеният раджа станал махараджа — велик владетел. А британците се сдобили с добра история за разказване — история за храброст, рицарство и раджпутска чест. Ето затова се разбираме тъй добре с раджпутите — защото се възхищаваме от същите качества.

Джо устоя на изкушението да добави: „А макиавелианска непочтеност? Какво ще кажеш за това качество, Джордж?“ Май знаеше отговора.

Очите му отново се спряха върху този ранипурски Макиавели. Залим сърдечно канеше компанията да излязат да се поободрят на нощния въздух, който бил позахладнял, по думите му, благодарение на въздушната маса, надигнала се от езерото зад двореца. В двора било подготвено друго забавление.

Последваха го, стиснали чашите си с бренди, по къс коридор и надолу по стълбище и след малко се озоваха под тъмносиньото кадифено индийско небе. Посрещнаха ги музика и бърборене, смехове и откъслечни звуци от песни и най-неочаквано пред погледа им блесна множество царедворци, отрупани с бляскави накити и коприни, които се бяха събрали в хлътнало навътре мраморно дворче, сгушено върху площад с колонада. Някъде се плискаше и бликаше фонтан, във въздуха изригваше свежа, разхладителна струя. Въздухът бе натежал от аромата на оранжериите, които опасваха дворчето, и от по-далечните разцъфнали дръвчета около езерото. С един жест министърът покани гостите, присъствали на вечерята, да го последват и седна с кръстосани крака на килима, проснат върху мраморните плочи. Посочи на Джо мястото вляво от него, в средата на групата, и с едно кимване даде знак на музикантите, струпани покрай колоните, да започнат да свирят.

Джо долови звук на табор и саранги, на флейта и китара, на които явно свиреха такива майстори, че спокойно биха могли да се представят с филхармонията. Сладостните звуци на тапата изпълниха въздуха, заниза се жаловита мелодия, която напомни на Джо за родните му шотландски песни. След съвсем кратка пауза, музиката продължи, този път по-силна, по-бърза и по-неудържима.

На терена се завъртя трупа танцьорки, звънчетата на глезените им налагаха напорист ритъм, те запристъпваха бавно напред и се пръснаха по черните и белите плочи на двора. На този мрачен фон, ярките багри червено, синьо, виолетово и жълто на дългите до глезените им фусти от тежка коприна изпъкваха осезаемо, озарени от трепкащите пламъчета, спотаени сред колоните. Косите им, лъскавочерни, бяха прилежно загладени и падаха като тежки завеси покрай лицата им, тъмните им очи бяха подчертани с черно.

Беше чувал да ги наричат храмови танцьорки, но никога не бе гледал на живо тяхно изпълнение. Ергените на служба в Източноиндийската компания ги ценяха високо, но като цяло на тези представления не се гледаше с добро око, най-вече поради отношението на приемниците им във викторианска Англия — неискрено свенливи семейни мъже. „Клетите глупаци!“ — помисли си Джо и се приготви да се наслади на танца. Замаяха го изразителни очи и ослепителни усмивки, ритъмът се забърза, той усети как се отнася, запленен от гъвкавите енергични тела. Сред дузината танцьорки имаше няколко звезди, които пристъпиха напред, за да потанцуват соло пред министъра. Едната предизвика дълбокото възхищение на Джо. Бе малко по-висока от останалите, изключително пластична в изпълнението си и аплодирана щедро от множеството. С осанката на Елън Тери 29, извикана на сцената за трети бис, девойката се впусна да изпълни номера си още веднъж и Джо с любопитство забеляза, че след всяко обръщане погледът й намира неговия. Отначало реши, че му се е привидяло, ала не, дори след като се върна при другите танцьорки, тя продължи да го гледа. Министърът като че ли също забеляза това. Обърна се към Джо, повдигна вежда и като се надвеси над него, прошепна развеселен: