Барбара Клевърли - Тигър в двореца

Лоис Вивиан седеше отдясно на доктора, точно срещу Маделин. Почувствала се в свои води, тя с лекота подхвана разговор със съседите си, като в същото време не пропусна да даде съответните инструкции на обслужващия персонал посредством дискретни кимвания и жестове. Джо я наблюдаваше тайничко и установи, че тази жена е доста любопитно създание. Стигна до извода, че може би ще му се наложи да преосмисли първоначалното си неблагоприятно впечатление от нея.

Вярно, мястото на първа дама на масата заемаше Шубхада, но не тя, а Лоис се обърна към гостите, докато сервираха ордьовъра.

— Както ще установите, днес ще вечеряме по европейски — обяви тя. — Наскоро Удай нае главен готвач директно от кухнята на хотел „Риц“ в Париж и ние имаме честта да сме първите, които ще пробваме уменията му. Говори се, че е особено изобретателен в приготвянето на дивеч и лично ми обеща, че неговият пушен глигански бут, който ще бъде сервиран по-късно, няма да има равен на себе си. Кога за последен път сте се хранили в „Риц“, капитане? Вероятно ще можете да направите по-безпристрастно сравнение, отколкото тези от нас, които сме нямали път към Европа напоследък.

— Опасявам се, че най-доброто, което бих могъл да предложа, е сравнение с офицерския стол на „Рю Сен Пиер“… Което би било, меко казано, неуместно — отвърна, без да се замисли Джо. — Макар че глиганът, който моят сержант уби в Арденската гора и който опекохме на шиш, не беше лош. А когато поръсихме сухите конски изпражнения, които използвахме за подпалки, с малко бабина душица, печеното придоби един аромат, je ne sais quoi 27. Добре, госпожо Вивиан, съгласен съм да бъда жури на глиганския бут.

Разговорът изведнъж се завъртя около най-добрия начин за убиване на глиган и друг злощастен дивеч и Джо за пореден път си зададе въпроса какво у Лоис Вивиан му се стори толкова отегчително. Бидейки човек с уравновесен характер, той избухваше изключително рядко, но нещо в предизвикателния й характер го подтикна да отговори като непослушен ученик. Нима е възможно да го е намразила на толкова ранен етап от запознанството им? Установи, че под скованите й добри обноски се крие известна чувственост, но това само затвърди впечатленията му. Сравни острото й отношение към него със загрижеността й за Маделин, която замислено ровичкаше с вилицата си в чинията и още не бе хапнала и залък от вкусния, топящ се в устата ордьовър. Лоис Вивиан се надвеси дискретно напред и тихо попита дали да поръча да й сервират омлет. Маделин се изчерви, усмихна се и поклати глава, след което се постара по-усърдно да симулира, че се храни. Лоис с лекота продължи разговора си със Стюарт Мърсър, който седеше от дясната й страна, и любопитен да разбере какво общо имат тези двамата помежду си, Джо нададе ухо. Явно говореха за Париж, където Стюарт бил прекарал доста време след войната. Естествено, като благовъзпитана дама Лоис старателно избягваше темата за личните му преживявания на фронта; кървищата и хаосът на войната не бяха подходящи за маса. Задържаха се на по-безопасните територии като следвоенните му впечатления от живота във френската столица. Лоис демонстрира очакваната степен на удивление и почуда, докато слушаше разказа на Стюарт за това как, подкокоросан от другарите си, прекарал самолета си между краката на Айфеловата кула. Тя продължи да го разпитва за височини и скорости, развивани във въздуха, и явно разбираше добре отговорите на Стюарт — нещо, което Джо не би могъл да каже за себе си.

Джо обходи с поглед трапезата, като се надяваше действията му да бъдат интерпретирани като нормално любопитство от страна на новоприет член на тази група. Опитът му във военното разузнаване го бе научил да залага много на поглед, жест, колебание и си бе създал навика да наблюдава как хората общуват един с друг, по което си вадеше заключения за взаимоотношенията им и дори за мотивировката.

Някъде по средата на първото ястие кърпата за хранене на Шубхада се плъзна върху покритото й с коприна коляно и падна до крака на Джо. Той машинално се спусна да я вдигне, миг преди към нея да се завтече един от сервитьорите, в това време самата Шубхада също се наведе, за да вдигне кърпата си, и в един момент, за нейно смущение, лицето на Джо се докосна до ръката й и двамата щяха със сигурност да си сблъскат главите, ако не беше светкавичната реакция на детектива.

Следващите няколко минути Джо мълча, изненадан. Може би Лизи щеше да му даде нужната информация: дали търговският агент на „Герлен“ е наминавал наскоро в двореца? Мисълта да поклюкарства още малко с Лизи го изпълни с трепетно очакване. Да, „Шалимар“ е. Определено е „Шалимар“. Фината смугла ръка ухаеше на богат парижки аромат и Джо долови дъха му върху лицето и косата й. Изострените му сетива бяха доловили същия аромат и върху Лоис Вивиан. Не подхождаше на Лавандуловата дама, каза си, но този парфюм, екзотичен и в същото време изискан, топъл, загадъчен коктейл, може да е бил създаден за Шубхада. Дали двете жени знаеха за съвпадението? Вероятно изобщо не са забелязали.