Барбара Клевърли - Тигър в двореца

— Стюарт! Радвам се да се запознаем!

Стюарт Мърсър беше красавец като сестра си, също тъй светъл. Русата му коса блестеше, навярно намазана с брилянтин. Усмихваше се насила, красивото му четвъртито лице бе сковано от напрежение, но Джо успя да зърне за миг равните му бели зъби и мимолетната топлота на суровите му кафяви очи.

— Благодаря, Джо — рече направо. — Благодаря ти, че беше до Мади. И че толкова й помогна.

— Още нищо не съм направил. Ситуацията е доста сложна и неприятна, така че ще се радвам да поговорим утре. Да се уговорим нещо. Девет добре ли е?

— Чудесно — значи в девет.

Маделин, която стискаше ръката му все по-настойчиво, с нетърпение прекъсна непринудения им разговор.

— Няма ли да кажеш нещо за роклята ми? — изсъска тя.

— Изглеждаш възхитително, Мади! Бих казал, ослепително — отвърна Джо с лекота, доволен от възможността да плъзне поглед по нея.

— Ама точно там е работата, Джо — намеси се Лизи Макартър нетърпеливо. — Не разбираш ли накъде бие? Бои се да не помислиш, че изборът й е faux pas 25, предвид днешните събития. Което си е точно така! Не съм ли права, Мади?

— Напротив, абсолютно си права — избухна Маделин. — Но вината не е моя! Точно когато позвъниха за обличане и ме уведомиха, че ако възнамерявам да се появя на приема, е редно да го сторя веднага, получих бележка, в която пишеше, че би било удачно да облека нещо бяло, понеже това било индийският траурен цвят. Приятелско напомняне от прекрасната ми, внимателна и грижлива свекърва мащеха!

На Джо му бе нужна секунда, докато схване ситуацията.

— Нейно височество номер три те е вкарала в капан!

— Така изглежда! А в същото време самата тя се облича в черно от главата до петите, както правят британците, при което аз изглеждам като водевилна актриса!

— Добре поне, че си проявила достатъчно разум да не си сложиш и клоунски нос! — успокои я Джо.

— Не се тревожи, Маделин — вметна Лизи. — Ще се погрижа хората да разберат как е станало всичко.

Маделин се усмихна в знак на благодарност, но не изглеждаше да се е успокоила.

— Запознаха ли те с нея, Джо?

— Не, още не.

— Време е да й се представиш. Иначе, забавиш ли се прекалено, ще те вземе за грубиян, особено при положение, че си бъбриш с мен. Лизи ще те заведе — ето я там, с доктора.

Шубхада стоеше в другия край на стаята и разговаряше със сър Хектор, но очите й непрестанно шареха из залата. Видяла Джо да се приближава, тя извади от чантичката си наргиле и цигара, при което сър Хектор мигновено се завтече да търси огънче. Тя посрещна Джо с усмивка и Лизи ги запозна. Джо извади запалка от джоба си и запали цигарата, която Шубхада пъхна в черното си нефритено наргиле. Той със задоволство установи, че дамата не пуши с кой знае какъв ентусиазъм и естественост и заключи, че този изискан жест е бил предназначен конкретно за него.

Размениха си дежурните любезности и той сподели с нея първите си впечатления от двореца.

— Трябва да разгледате и околностите — посъветва го Шубхада. — Земите ни са просто прелест, простират се далеч-далеч.

Гласът й беше плътен и вероятно би звучал вълнуващо, ако Джо не долови в тона й нотки на снизходителност. Е, какво друго да очаква един прост полицай от госпожа махарани? В любезностите на кралица Мери бе доловил същите нотки: „Значи така, млади момко, заминавате за Индия?“

— Много бих се радвала да чуя мнението ви за усилията на мъжа ми в областта на полото — продължи Шубхада. — Чух, че сте отличен ездач и предполагам, играете поло? Ще трябва да ви организираме една игра. Ако дойдете до игрището утре сутринта, ще ви запозная с един малък проблем, но се боя да не ви стресна, понеже ще трябва да вземете страна.

— Да взема страна ли?

— Ами да. Ще трябва да подкрепите или мен, или мъжа ми, понеже помежду ни се породи спор. — Непринудената й усмивка го убеди, че не говори сериозно. — Удай е решил да превърне игрището за поло в терен за голф! — Докара си шокиран тон. — Не е за вярване, знам, но той го мисли сериозно. В Англия голфът е същинска мания и при последното си пътуване нататък той стана доста добър. А, разбира се, игрището за поло е доста голямо и няма да е проблем да бъде префасонирано за други цели. Моля ви, капитане, помогнете ни да решим този проблем.

Това си бяха светски брътвежи. Джо знаеше, че тя не очаква отговора му с особен интерес, а просто се опитва да се представи в някаква светлина, да му покаже позицията си и специалното си влияние върху господаря в няколкото минутки, които се полагаха на всеки гост на това събиране. Можеше да го каже с няколко думи, рече си той — изискана, властна, разглезена. Нещо го бодеше отвътре и го караше да откаже да превърне разговора им в pas de deux 26.