Барбара Клевърли - Тигър в двореца

— Готов съм да разреша проблема ви и да спася брака ви с една дума, Ваше височество — усмихна й се той.

— О, нима.

— Голо!

— Моля… Не ви разбрах…

— Това е думата. Както сама казахте, теренът е достатъчно голям и за поло, и за голф. И двата спорта се играят със стик. Ами играйте ги заедно! Господата (или дамите) да играят голф от седлата на конете си. А новата игра можете да наречете „голо“. Измислете си някакви панталони, подходящи за случая… да ги наречем примерно, хм, „ранипури“! Защо не? И ето ви нов вид брич за езда! Новината ще обиколи за нула време три континента.

Шубхада го зяпаше неразбиращо. Инстинктивно се дръпна назад и леко заотстъпва.

— Виждам, че съпругът ми се кани да излиза — рече накрая. — Той бързо се уморява. Извинете ме, капитане, но ще отида да видя дали е добре.

Щом тя се отдалечи на безопасно разстояние, Лизи изсумтя.

— Първата игра на голо се състоя, Сандиландс! И мога да ти кажа, че вече си навлече нейната неприязън, понеже показа, че не я вземаш на сериозно. Е, защо не продължиш още по-нататък? Та всички ще решат, че си се опълчил на Нейно височество номер три.

— Нека ти кажа нещо, Лизи — подхвана Джо с поверителен тон. — Тук никой няма да сбърка! О, боже! Не съм убеден, че школовката на сър Джордж действа. Под всичкото това южноанглийско дърдорене продължава да наднича един болшевишки кадър.

— Камък ми падна от сърцето да го чуя! Огледай се внимателно, Джо. Огледай действащите лица около махараджата. Човекът умира… Предполагам знаеш… И смъртта му ще промени всичко. Промяната в йерархията, в живота дори, ще настъпи незабавно. А може би някой се опитва да вземе нещата в свои ръце още преди събитието. Залогът е огромен, Джо.

— А наследникът на трона е от съществено значение. Удай Сингх обяви ли решението си? Не намекна ли поне?

— Не — по никакъв начин. Което, как да ти кажа, е доста странно… сякаш самият той се е оставил на събитията. Във всеки случай, той също очаква нещо.

Поверителният им разговор бе прекъснат от приближаващия сър Хектор, който тържествено носеше свещ в златна паничка.

— Останах с впечатлението, че Нейно височество очаква огънче? — подхвана той. — Сигурно се е наложило да се върне към задълженията си на домакиня. Млада дама като нея не би трябвало изобщо да пуши… ще си съсипе гърлото… Сандиландс, ако не се лъжа? Детективът? Вижте, бих искал да поговорим. Служебно… сигурно разбирате… Утре сутрин става ли?

— За мен ще е удоволствие да ви включа в програмата си, сър Хектор — усмихна се Джо.

Настъпи моментът Клод да се покашля дискретно и да привлече вниманието на шестимата мъже и четирите дами, поканени на вечерята. След оттеглянето на махараджата в зенана ролята на домакин се падаше на Вивиан и Нейно височество номер три, която се бе завърнала сред гостите, застана до него, докато той призоваваше гостите да ги последват към трапезата.

Компанията се премести в по-скромна по размери, но не по-малко колоритна зала, където бе сервирана отрупана с кристал маса за десет човека — по европейски маниер. Таванът беше двойно по-висок, горяха свещи и газени лампи, но имаше и електрически полилей, дело на същия дизайнер. Щедрото осветление обливаше множеството сребърни прибори и крехки кристални чаши. Вентилаторите на тавана се въртяха ритмично и в стаята беше ако не хладно, то поне поносимо топло. Илюзията за хлад се подсилваше и от боядисаните в синьо и бяло стени, както и от лъщящата бледа красота на подовата настилка в цвят слонова кост. Джо обиколи с поглед свежата обстановка и си помисли, че ако тези хора бяха съумели да намерят начин за драстично намаляване на температурата, той би си внушил, че се намира насред ледник.

Забеляза, че Клод предложи ръка на Шубхада, което си беше съвсем в реда на нещата, понеже тя бе най-високопоставена сред дамите, следователно би било нормално да заеме мястото в дъното на масата, срещу Клод, който щеше да седи начело. На Джо не му се понрави начинът, по който очите на Шубхада се плъзнаха по не по-изразителното лице на Лоис Вивиан, придружавана от сър Хектор. Дали Лоис не се чувстваше засегната от постоянното пренебрежение в йерархията, от което неизменно страдаше, или пък се бе примирила с високопоставената позиция на съпруга си и със собствената си поддържаща, но сенчеста роля?

Джо прие с благодарност молбата на Маделин да я придружи и веднага се завтече да поеме треперещата й ръка, усетил, че след трите чаши шампанско, които тя обърна почти на екс, ще й е трудно да държи права линия. Настани я на масата (невероятно, дори столовете изглеждаха като изваяни от кристал), огледа се, любопитен да види как семейство Вивиан е успяло да изпълни почти невъзможната задача да синхронизира тази несъвместимо различна група хора. Озова се между Маделин, която седеше от лявата му страна, и Шубхада отдясно и се подготви да прекара една мъчителна вечер. Но най-лошите му очаквания не се оправдаха. Един поглед към изисканите посребрели вежди на сър Хектор, който седеше отсреща му, бе достатъчен, за да схване намека: „Пази се! Иде буря!“, и двамата тутакси се отдадоха на жизнерадостно дърдорене. Маделин скоро потъна в мълчание, отдадена на собствените си мисли, а Шубхада, почувствала, че няма смисъл да й съперничи или да я слага на мястото й, престана да я забелязва и влезе в тона на разговор на заобикалящите я мъже, които се бяха отдали на весели и маловажни светски теми.