Барбара Клевърли - Тигър в двореца

Джо си припомни разказа на Говинд за династията на раджпутските владетели. Както му бе казал, били представители на Суряванса, Слънчевата раса. Навсякъде по стените на двореца Джо забеляза изображения на слънцето: златни, усмихнати лица, щедри и вдъхващи живот. Погледна пак широката, жизнерадостна физиономия на Залим Сингх и видя в него потомък на бога слънце.

Сети се за слънцето, окачено на кепенците над слонската порта в двора. Колко по-убедително би бликала през прозореца светлината на Залимовото лице в облачен ден, в сравнение с аскетичните черти на по-младия му брат.

Джо реши при първа възможност да помоли Едгар да попълни информацията му относно предходниците на Удай. Какво се бе случило, та толкова очевиден избор на владетел като Залим да бъде прескочен и на трона да бъде издигнат по-малкият му брат? Залим мрази ли Удай? И днес, когато настоящият водач губи силата си и дните му са преброени, дали е решил да се бори със зъби и нокти, за да обърне нещата в своя полза. Двамата законни синове на раджата вече бяха мъртви, така че изборът на наследник по право падаше върху него. Джо хвърли още един поглед на лъчезарната фигура в златисто и бяло до себе си и по гърба му пробяга тръпка — сети се, че на пътя на Залим стои трето препятствие. Бахадур. Незаконният му племенник.

Усети как му се завива свят. Изведнъж тотално загуби ориентация, сякаш бе попаднал в чужда и непозната култура. Това не беше неговият свят. Тук нямаше нищо познато. Парижки готвачи, кристал „Лалик“, портвайн „Дау“ — всичко това бе пяна на повърхността на дълбоки и чужди води.

Информацията на сър Джордж се оказваше оскъдна и незадоволителна.

— Нито за миг не забравяй, Джо, че имаме подписано споразумение с владетеля на Ранипур от 1818 г. Ето заповядай, направих ти копие… Ще ти бъде любопитно. Погледни например параграф 8… намери ли го? Цитирам: „Махараджата и неговите наследници и приемници остават абсолютни господари на земята си и на своите васали според отколешната традиция; в този щат не следва да бъдат въвеждани никакви британски порядки, било то граждански или следствено-наказателни.“ Следствено-наказателни, Джо, това е твоята сфера — по-скоро, сферата, в която нямаш право на глас.

— Благодаря, че ми обърнахте внимание, сър. Ще си оставя комплекта за вземане на отпечатъци и белезниците у дома. С други думи, мисията ми там е по-скоро на съветник, така ли?

— Ами… опасявам се, че дори и това не е. — На сър Джордж явно му беше неудобно.

— Самодържецът има ли на свое разположение някакъв вид собствена полиция? — поинтересува се кротко Джо.

— Да. Но не разчитай на сътрудничество от тяхна страна — предупреди го Джордж. — Те не се възприемат като „полицаи“. По-скоро се смятат за кралска гвардия. Телохранители, оръженосци, наемни убийци… Всъщност, Джо, никак няма да се изненадам, ако търсеният от теб човек е именно сред този контингент. Но повече от това не мога да ти кажа… От това разстояние могат да се правят само догадки. Именно затова заминаваш с Едгар, момчето ми — за да наблюдаваш отблизо и да докладваш. Няма нужда да… така де, недей да душиш из двореца явно, не бива да те забележат, нали разбираш. Може да си навлечеш доста неприятности.

Джо дочете документа с огромно любопитство.

— Искам да ви питам, сър — рече след малко, намръщен, — дали сте забелязали какво пише на края на документа? „Изготвено в Дихлий на шести януари 1815 г.“ Подпис и печат на господин Чарлс Теофилус Меткалф, резидент. И споразумението е между почитаемата английска Източноиндийска компания и раджата на Ранипур Маун Сингх. Източноиндийската компания! Та тя не съществува от години! Нима този документ още е в сила? Законен ли е?

— О, да. Погледни параграф едно. Добро начало, както предполагам ще се съгласиш. „За вечно приятелство и сътрудничество между почитаемата Източноиндийска компания и раджата на Ранипур. Враговете и приятелите на една от страните са врагове и приятели и на двете. Британското правителство се ангажира да защитава територията на Ранипур за вечни времена.“ Ето ти го. Тогавашното правителство изземва правата и задълженията на „Джон Къмпани“ при нейното разпадане. Ние, тоест правителството на Негово величество, сме дали дума. А на раджпут не можеш да играеш номера. Ние сме ги пазили, те са направили много за нас с течение на времето. Едгар разказа ли ти как владетелят на Ранипур си спечелил деветнайсетия салют и титлата махараджа?