Барбара Клевърли - Тигър в двореца

През тълпата премина одобрителен шепот.

— Клод? Мога ли да те помоля да помагаш на Сандиландс? Аз от своя страна бих асистирал на господин Трууп. Е, не че Едгар има нужда или би обърнал внимание на нечий съвет…

Джо забеляза, че Колин О‘Конър е намръщен и изглежда някак смутен. Сякаш се опитваше да му подскаже нещо с гримаса, но детективът не можа да го разбере. „Лош късмет, старче, но се постарай“ — дали пък не искаше да му каже нещо подобно?

Атмосферата ставаше все по-напрегната, шушукането и бърборенето биваха прекъсвани от внезапни изблици смях, присъстващите оглеждаха двамата играчи обстойно и като че се мъчеха да преценят възможностите им.

— Правят ли се залози? — обърна се Джо към Вивиан, който бе заел позиция до дясното му рамо.

— Залози ли? Не, няма такова нещо. Но резултатът ще ги забавлява… какъвто и да е. Тези хора си падат по клюки и забавни истории толкова, колкото полицаите обичат да се забъркват в разни заплетени случаи — отвърна загадъчно той.

— Моля? Какво означава това?

— Просто се успокой и карай напред, Сандиландс. Все пак е само игра. Ако се изложиш, ще доставиш огромно удоволствие на немалко хора — а това е най-лошото, което би могло да ти се случи. Поне в тази схватка няма да има жертви. Важното е да има шоу, така че на твое място бих преекспонирал малко поведението си. Играй за публиката. И се съсредоточи. Ще ти обясня правилата. За опитен шахматист, какъвто разбирам, че си, няма нищо сложно…

Обясни му правилата, които наистина звучаха съвсем ясни. Всичко изглеждаше толкова просто, че Джо изобщо не можеше да разбере какво изпълва тълпата с ентусиазъм и въодушевление.

— Дотук всичко е ясно — нетърпеливо подметна той, — не искам да досаждам с въпроси, но съм свикнал да играя шах с фигури… нали разбираш… пешки, топове, офицери, цар и царица… А тук не виждам такива.

Вивиан се усмихна многозначително.

— А, да, фигурите — рече загадъчно. — Ако не се лъжа, влизат в момента!

Обърна се, за да се наслади на изражението на Джо, който ахна от изненада, след като тълпата се разтвори да стори път, чу се нежен звън, тупкане на боси стъпала, пред очите на всички премина пъстра вълна от ярки цветове и на терена се изопнаха две редици красиви момичета. Те се усмихваха широко, хвърляха кокетни коси погледи изпод гримираните си очи и заеха местата си върху дъската. Фигурите на Джо бяха облечени в червено и синьо, а на Едгар — в зелено и жълто. Изненадата на Джо преля в развеселеност и той се поотпусна.

Министърът пак се обърна към множеството с школувания си в не една церемония глас.

— Когато император Акбар измислил тази игра, шахматните фигури били робини и на победителя се разрешавало да отведе със себе си своя комплект фигури. Но днес живеем в по-цивилизовано време. Победителят в тази игра, разбира се, няма да стане собственик на момичетата, които виждате пред себе си. Но все пак ще си получи наградата. — Направи драматична пауза, като най-напред огледа Едгар и Джо. — Ще може да си избере момиче, с което да прекара една нощ.

Избухна взрив от смехове и подмятания, в това време Джо изгледа възмутено Клод. Онзи му отвърна с изкуствена усмивка.

— В Рим — като римляните, Джо! Хайде, не се е свършил светът. Оказва ти се голяма чест. Поне се престори, че ти харесва. Боже, винаги можеш да се извиниш с главоболие в последния момент! — След което додаде заплашително: — Ако е там работата. Би ли погледнал противника си, ако обичаш!

И двамата насочиха вниманието си към Едгар — едър, отблъскващ, разяден от алкохола, но демонстративно самоуверен, той вече хвърляше лъстиви погледи на момичетата.

— La chevalerie oblige 30, Сандиландс! Не е ли така!

— Разбирам ви, сър. Да изгубиш на шах не е най-лошото. Има хора, които ги грози перспективата да прекарат една нощ с Едгар!

Три изсвирвания на сребърна тръба приковаха вниманието на всички. Публиката престана да щъка насам-натам и всички запрехвърляха погледи от Джо към Едгар и обратно. Момичетата притихнаха и останаха по местата си, неподвижни като истински шахматни фигури, с гръб към съответния играч, с лице към врага, готови за бой.

Джо се надвеси към Вивиан.

— Предполагам, доколкото мога да преценя, че са подредени по височина?

— Така е — отвърна Вивиан. — Пешките ти са най-ниски и еднакви на ръст. Облечени са в червени рокли. Сините момичета, основните ти фигури, са подредени по височина. В двата края имаш по един топ — те са най-ниските, виждаш ли ги? До тях са конете, после офицерите.