Барбара Клевърли - Тигър в двореца

— Казва се Падмини!

Продължи да го подкача най-добронамерено, докато танцьорките не направиха финалния си пищен номер и не се скриха.

Музикантите засвириха ефирна местна мелодия и тръгнаха да се оттеглят, край гостите се появиха чаши със сок от нар и студен чай. Министърът най-сетне се изправи и останалите присъстващи последваха примера му, сред множеството царедворци се надигна възбуден шепот.

— В този етап на вечерта моите предци биха ви забавлявали с гладиаторски бой — обърна се министърът към Джо. — Но днес това не се прави, съществуват по-други видове състезания. Сами разбирате, че ние, раджпутите, ценим проявата на спортни качества не по-малко от британците. Надяваме се гостите ни също да проявят спортен дух.

Джо усети как през тялото му пробягва тревожна вълна. Не му хареса това натъртване върху думата „британците“. Надяваше се, че не очакват от него да им изнесе представление. Боже! Да не би да искат да се боксира с голи ръце или да участва в бой с пантера? Имаше граница, която не бе готов да прекрачи дори в името на империята. С трепет зачака министърът да продължи.

— Много бих се радвал да включим могъществото на Скотланд Ярд в приятелски — поне се надявам да е приятелски — кръг на една от любимите раджпутски игри. Наричаме я чатуранга.

Джо запрехвърля спомените си, за да изрови някаква информация за спорт с такова име, но, уви.

— Играете ли шах?

— Шах ли? — Не можа да реагира по друг начин, освен да възкликне удивено. — Ако не се лъжа, тази игра е с индийски произход. Да, играя… но, тук ли? Сега?

— Да, разбира се — тук! Погледнете! Виждате ли тези квадрати? Дворът е предвиден за приятна игра на открито.

Джо огледа за пореден път мраморните плочи в черно и бяло и едва сега осъзна, че функцията им не е чисто декоративна. Всъщност дворът представляваше огромна шахматна дъска.

— Това е вариант на нашата национална игра, чаупар или пучизи — продължи министърът. — Обикновено се играе на дъска с четири квадрата, нещо като вашата дама. По дъската се движат фигури, в зависимост от числата след хвърляне на черупки от раковини. — Джо кимна, макар че не му стана много ясно. Имаше някакви смътни спомени, че е чувал за подобна игра. — Но брат ми е голям любител на шаха, такъв, какъвто се играе в Европа — така се разчита по-малко на късмета и повече на уменията на играча. Така че по негово нареждане в двора бе направена шахматна дъска. По негова информация вие сте добър играч, капитане… — Любезно кимване и усмивка в неговата посока, които обаче не накараха Джо да се почувства по-добре.

Тълпата натисна напред, хората шушукаха и си разменяха усмивки, облечените в тъмни костюми гости изпъкваха, но бяха значително по-малобройни от раджпутските благородници с тюрбани и пищни роби, накичени с диаманти и перли, които сияеха върху копринените им одежди. Усещаше се дух на сдържана приветливост, но с нюанси — отчетливи според Джо — на възбуда. Тълпата се разпръсна с шумолене, всеки гледаше да си намери по-стратегическа позиция за наблюдение около шахматната дъска. Джо се запита дали въодушевлението им не се дължи на направени залози за изхода на играта; в същото време живо се интересуваше кой ще бъде съперникът му. С премаляло сърце си каза, че явно всичко е предварително нагласено и че някой от тези умни, борбени раджпути вече е бил избран да направи на глупак полицая от Скотланд Ярд.

Остана изненадан и въздъхна с облекчение, когато министърът обяви името на съперника му — Едгар Трууп.

Усмихнат и преструвайки се на скромно изненадан, Едгар зае позиция на отсрещната страна на квадрата. Кимна почтително на Джо и удари токове. Джо стори същото, умът му работеше трескаво. Изобщо не бе и чувал Едгар да е играл шах, но пък, от друга страна, в характера на Едгар имаше толкова много неизследвани аспекти, които за радост досега си бяха останали в тайна.

Като си напомни наум, че става въпрос за някакво си обикновено дворцово забавление след вечеря и че двамата с Едгар са поставени съзнателно един срещу друг за развлечение на по-изкусната индийска аудитория, Джо реши да им осигури добро зрелище. За него шахът бе нещо като военна тактика, така че той тутакси се зае да изследва разположението на силите си и обстановката. Нямаше представа от местните правила и предположи, че съперникът му ги познава. Но ето че министърът заговори пак.

— Капитан Сандиландс не познава нашата национална игра. Воден от британското правило за честна игра, предполагам, че би било уместно да назначим съветници — по един за всеки от играчите.