Барбара Клевърли - Тигър в двореца

— О! — поклати укорително глава Джо. Не биваше да допуска да бъде въвлечен в сериозен разговор преди вечеря. — В такъв случай мога да ви успокоя, госпожице. Едгар е противник на образованието както на момичетата, така и на момчетата. Нещо повече, самият той е жив пример за осъществяването на тези убеждения.

— Лекомислието и вятърничавостта — заяви с леден глас госпожица Макартър — са последните качества, които очаквах да открия у човек, за когото разбрах, че е мой земляк, шотландец, герой от войната и ненадминат специалист в своята професия.

— О, как да ви кажа — продължи съвсем спокойно Джо, — ако не беше лекомислен и вятърничав, как би понесъл товара на съмнителните качества, които изброихте. — Веднага след това побърза да добави: — О, имате много интересно колие, госпожице Макартър! Поправете ме, ако греша, но ми прилича на превъзходен кеърнгорм 24от района на Грампиан. Майка ми ги обожаваше. Чудесно е човек да види късче от дома в тази далечна чужбина. Потресаващ контраст с диамантите и перлите, които ни заливат отвсякъде!

Госпожица Макартър издаде някакъв звук, подобен на „Шшт“, а може би дори „Пфу!“.

— Несъмнено пред мен стои ученик на сър Джордж — додаде след миг. — Урок номер едно в Наръчник на съблазнителя: „Ласкателството и как да го прилагаме“. Продължавайте, капитане, мисля, че имате потенциал.

— Хм! — покашля се Едгар, доволен, че стрелите й са намерили друга мишена. — Джо притежава „обаянието на всички музи“.

— Виждате ли, господин Трууп, ако самата аз, макар и жена, не бях получила подобаващо образование, сега нямаше да съм тук и да се наслаждавам на цитата ви от Тенисън!

Спарингът тъкмо започваше да се харесва на Джо, когато нещо отклони вниманието му, всъщност вниманието на всички присъстващи: на прага се бе появила фигура, като че застанала в очакване да излезе на сцената, помисли си Джо. В осанката на младата жена наистина имаше нещо театрално, особено когато се спря точно на входа.

Господарят се завтече да я посрещне.

— Шубхада, скъпа, заповядай, приветствай нашите гости.

Тя се плъзна напред с грациозност, подобаваща на положението й, дългата до глезените й черна коприна заблестя. Лъскавата й черна коса беше подкъсена до раменете, а на шията й потрепваше огромен диамант, окачен на сребърна верижка. Диаманти красяха и ушите й. Владетелят отведе третата си съпруга при доктора, сър Хектор Мънро, и Джо зачака търпеливо да дойде и неговият ред да бъде представен на красавицата.

Вратата се отвори пак и на прага се появи Маделин Мърсър, съпровождана от красив младеж, навярно брат й, предположи Джо, понеже между двамата имаше удивителна прилика. Сандиландс не очакваше да види на приема скърбящата вдовица — поне не в подобен блясък. Явно не само той остана изненадан от външния й вид. Всички гости ахнаха в един глас, но бързо се окопитиха и се върнаха към светските си разговори с удвоено усърдие. Маделин, която и бездруго си беше блондинка, бе избрала за вечерта бяла сатенена рокля без ръкави и високи бели ръкавици. Между двете млади жени не би могъл да съществува по-несъвместим контраст.

— Белият и черният лебед — не закъсня с коментара си Лизи Макартър. — Одета — Одилия? Мислите ли, че е преднамерено? Човек би помислил, че са го репетирали! Е, капитане, както е видно, примабалерините ще ме лишат от вашата компания — коя ще удостоите най-напред с внимание: черната или бялата?

— Не мисля, че имам право на избор. Както виждам, Маделин тръгна насам. Но ние вече се познаваме.

— Джо! Толкова се радвам да те видя пак! — протегна ръце тя. Дали бе покровителствен жест или израз на нуждата от пристан, където да се приюти в страшната буря? Джо приятелски я стисна за лакътя, изненадан да види бледото й лице под небрежно поставения грим и размазаната от сълзи спирала. Очите й се стрелкаха нервно сред тълпата, но гласът й не изгуби самоувереността си, само дето звучеше с една идея по-гръмко.

— Здрасти, Лизи.

— Маделин, скъпа, мислиш ли, че е разумно? — попита с тревога в гласа Макартър. — Знаеш, че не си длъжна да присъстваш. Никой не е и очаквал, че ще дойдеш. Не е ли по-добре да останеш за малко насаме със себе си? Ако искаш, мога да те придружа до бунгалото ти… А защо не и да пренощуваш при мен? Ако това ще те успокои, готова съм да ти правя компания.

— Ти си истинско съкровище, Лизи! — възкликна Маделин. — Но не, боя се, че не мога да остана сама. Просто… просто рухвам. Чувствам се… в по-голяма безопасност, когато около мене има хора. Бог ми е свидетел, че изобщо не си падам по светските сбирки, но е по-добре, отколкото да си обръсна главата и да започна да вия, което, струва ми се, очакват от мен. — Тя се усмихна треперливо, но с гордо вдигната глава, след което продължи с по-твърд тон: — Джо, позволи ми да ти представя брат си Стюарт. Не му е сега времето и мястото, но той настоява да говори с теб.