Майкъл Добс - Къща от карти

Но липсата на решителност от страна на сегашните претенденти ни поставя пред заплахата да се върнем към едни стари времена на слабост и неувереност, които се надявахме, че са вече зад гърба ни.

Вместо стабилната ръка, от която имаме нужда, за да се консолидират икономическият и социалният напредък от последните години, ни се предлага избор между младежка неопитност, спекулации с околната среда и неуместни изблици на расова нетър-пимост. Това не е добър избор. Имаме нужда от лидер, който да покаже зрялост, достойнство и доказана способност да работи добре с всички свои колеги.

Има поне една фигура от висшите редове на партията, която се радва на всички тези качества и която в последните седмици може би единствена запази почтеността в правителството, като показа, че в възможно да бъдат оставени настрана личните амбиции за благото и общия интерес на партията.

Този човек обяви, че няма намерение да се стреми да бъде избран за лидер на партията, но все още има време да промени мнението си преди крайния срок в четвъртък. Вярваме, че ще бъде в интерес на партията, ако Франсис Ъркарт – Камшика се кандидатира. Вярваме, че ще бъде в интерес на цялата страна, ако бъде избран.

Това послание беше като спасителна лодка, пореща вълните на бурно море. До момента, в който Ъркарт се показа от дома си на улица „Кейбридж“ в 8:10 сутринта, отвън се беше събрала и го чакаше нетърпелива медийна тълпа. Той бе изчакал точния момент, който да позволи на всички радио- и телевизионни сутрешни предавания да го включат на живо. Привлечени от новинарското меле, много минувачи и пътуващи от близката гара „Виктория“ се бяха събрали, за да открият причината за стълпотворението, и в телевизионните кадри всичко това изглеждаше като тълпа от обикновени хора – „реални хора“, както ги бе описал един водещ, – които проявяват значителен интерес към мъжа, който сега стъпваше на прага си.

Журналистите се разкрещяха, Ъркарт махна с ръка, за да ги усмири. В ръката си държеше сутрешния брой на „Кроникъл“. Усмихна се, в израза му се четеше любопитство, но и спокойствие.

– Дами и господа, като Камшик бих искал да ви благодаря, че сте се събрали тук заради общ интерес към предстоящата законодателна програма на правителството. Но нещо ми подсказва, че имате други неща наум.

Лека закачка; смехът от страна на журналистите показа, че я оценяват.

Ъркарт държеше юздите.

– Прочетох с голяма доза изненада и обясним интерес тазсутрешното издание на „Кроникъл“.

Той вдигна броя към камерите.

– За мен е чест, че изказват такова високо мнение за моите способности, мнение много по-милостиво от моята собствена преценка, уверявам ви. Както знаете, заявих ясно, че нямам намерение да се кандидатирам и че е в интерес на партията един човек на моя пост да стои настрана от това състезание.

Той прочисти гърлото си; те чакаха в тишина, с моливи, опрени в тефтерите, с микрофони, протегнати напред до скъсване на кабела.

– Като цяло все още мисля така. Обаче статията в „Кроникъл“ поставя важни въпроси, които трябва да бъдат взети под внимание. Знам, че ще ми простите, ако не взема моментално и прибързано решение тук, на улицата. Не бих направил такова нещо дори за вас, дами и господа. Искам да прекарам малко време в консултации с мои колеги, да претегля мненията. Също така смятам да проведа сериозен и дълъг разговор със съпругата ми, чиято гледна точка може да се окаже най-важна. Ще преспя с всичко това и утре ще ви кажа до какво решение съм стигнал. Страхувам се, че това е всичко дотогава. До утре!

С едно финално махване с ръката, все още стискаща вестника, който задържа няколко секунди, за да уважи крещящите фотографи, Ъркарт се оттегли в къщата и затвори вратата след себе си.

Мати започваше да се чуди дали не беше прибързала, като си тръгна с гръм и трясък от кабинета на Престън. Беше прекарала един самотен уикенд, опитвайки се да набележи вестници, за които би работила, но бързо откри, че тези, които харесва, на пръв поглед нямат свободни позиции за политически репортери. Беше провела много разговори, но малко от тях доведоха до реални срещи. Също така беше открила, че се разпространява слух, че си е тръгнала разплакана от офиса на Престън, след като той поставил под въпрос нейните качества, а емоционалните женски истерии като цяло не се харесваха на алфа мъжкарите от журналистическия свят. Не повлия добре на настроението й и фактът, че Банката на Англия вдигна лихвените проценти с цел да защити британската лира от спекулации в този период на несигурност. Лихвите по ипотеките ги последваха само след часове. Мати имаше ипотека, и то тежка. Беше й трудно да я плаща дори когато получаваше заплата. Сега хие-ните скоро щяха да почукат на вратата.