Майкъл Добс - Къща от карти

– Доста работа си свършила, млада госпожице.

– Това е страхотен материал, Грев.

– Не помня да си ме питала, преди да започнеш да харчиш парите ми, за да регистрираш адреси и банкови сметки.

Неговата резервираност я хвана неподготвена.

– Нарича се инициатива, Грев.

– Не отричам, че си се справила добре...

Умът му се ровеше в речника на празните приказки, като се мъчеше да не каже нищо категорично. Грев имаше много любими фрази в дебелото издание. После се сети какво трябва да направи и затвори речника.

– Само че какво имаме тук, Мати? Показала си, че е възможно човек да се разходи из Лондон и да открие сметки от името на Колингридж, но това не е достатъчно. Не си доказала, че не го е направил самият Чарли Колингридж. Това си остава най-лесното и най-приемливото обяснение.

– А компютърният файл, Грев. Някой го е подправил.

– Не ти ли хрумна, че може файлът да е бил подправен не за да уличи Колингридж, а да е подправен от самия него или някой от приятелите му, за да му даде алиби. Кукичка за някоя рибка като теб.

– Шегуваш се...

– Откъде знаеш, че е бил подправен списъкът за разпространението, а не списъкът с плащанията? Може да е станало само минути преди да го видиш.

– Но само няколко човека имат достъп до счетоводните файлове – запротестира Мати. – И как ще го промени Чарли Колингридж, като изтрезнява в клиника за алкохолици?

– Брат му.

Мати не вярваше на ушите си.

– Не може сериозно да вярваш, че един министър-председател би поел невероятния риск да нареди да бъдат променяни компютърните файлове в щаба на партията, за да фалшифицира доказателства, и то след като вече е подал оставка.

– Мати, върни се малко назад. Или си твърде млада, за да помниш. Уотъргейт. Горени са ленти и са трити файлове – от президента. При скандала с Иран 23секретарката изнася уличаващи доказателства в бельото си.

– Тук не е Дивият запад...

– Добре. Джереми Торп. Лидер на либералната партия. Обвинен в убийство от съда в Уелс. Джон Стоунхаус отива в затвора, след като инсценира собственото си самоубийство. Лойд Джордж продава благороднически титли от задния вход на Даунинг Стрийт и чука секретарката си на масата на Кабинета. Такива неща се случват в политиката, Мати, постоянно.

Престън влизаше в серия.

– Властта е наркотик. Като пламък за молеца. Привлича ги и те забравят опасността. Рискуват всичко: брак, кариера, репутация, дори живота си. Затова все пак е по-лесно да повярваме, че сме хванали семейство Колингридж с ръце в кацата с меда, докато са се опитвали да се покрият.

– Да не би да ми казваш, че няма да го публикуваш – обвини го тя остро.

– Успокой се, за Бога. Това, което казвам, е, че нямаш достатъчно информация, на която да стъпи материалът. Има много лайна наоколо и ще ти трябва доста по-голяма лопата. Трябва да свършиш още доста работа.

Ако се беше надявал, че тя ще се откаже и ще се върне към стандартните си задачи, щеше да бъде разочарован. Тя удари с ръце по бюрото му и се наведе, за да го погледне право в шарещите очи.

– Грев, знам, че съм просто една глупава жена, но, моля те обясни ми, за да разбера. Или някой е накиснал Колингридж, или министър-председателят е виновен за фалшифициране на доказателства. И така, и иначе това е грандиозна история, с която можем да пълним вестника цяла седмица.

– Да, но кое от двете? Трябва да сме сигурни. Особено по средата на изборите за нов лидер.

– Точно заради изборите трябва да го направим! Какъв е смисълът да чакаме да свърши всичко и истината да няма вече никакво значение?

Престън се беше опитал, доколкото можеше, но му бяха свършили аргументите. Не му понасяше да слуша лекции от един от най-младите репортери, и то жена. Беше му писнало.

– Виж какво, разкарай циците си от масата ми и танковете си от полянката ми. Нахлуваш в кабинета ми с една фантастична история, но без никакви конкретни доказателства. Не си написала и една дума от статията. Как, по дяволите, да преценя дали наистина имаш добра идея, или просто си пийнала на обяд?

За нейна собствена изненада тя не му се разкрещя, а снижи тон заплашително.

– Добре, Грев. Ако това искаш, ще имаш статията до половин час.

Тя се обърна и излезе, като едва устоя на изкушението да тръшне вратата така, че да се откачи от пантите.

След около четиридесет минути тя влезе отново, без да чука, като държеше в ръка шест страници текст с двойна разредка. Без да каже нищо, тя ги пусна на бюрото и застана точно пред Престън, за да е ясно, че няма да помръдне, докато не получи своя отговор.